|
И такаааа, по тая дума е говорено много, но още няма да е излишно. Ето една картка разходка относно понятието "безупречност" в книгите на Кастанеда:
Воинът няма време за нищо друго освен за безупречност. Всичко друго изсмуква силата му, а безупречността го изпълва със сила.
Магьосниците казват, че за да управлява духът, а под това те разбират да се ръководи преместването на събирателната точка, човек се нуждае от енергия. Единственото нещо, което акумулира енергия у нас, е собствената ни безупречност. ]
обаче,
В думите ми няма никакъв намек за нравственост. Съхранил съм енергия и това ме прави безупречен. За да го разбереш, трябва ти да съхраниш достатъчно енергия.
Забелязахте навярно противоречието. Или не е намерена най-добрата дума, за да се обясни това състояние, или просто няма такава и "безупречност" е най-близка по смисъл. Ето някои определения за "безупречност":
Безупречността не е нищо друго, освен правилното използване на енергията — рече той.
Ясно, но неизползваемо като се вземе предвид, че не осъзнаваме енергията си.
Тогава дон Хан каза, че в стратегическите описи на воините самомнението фигурирало като дейността, която поглъща най-голямо количество енергия, и оттук усилията им да го изкоренят.
— Една от първите грижи на воините е да освободят тази енергия, за да могат да се изправят с нея срещу непознатото — продължи дон Хуан. — Актът на пренасочване на тази енергия е безупречността.
Излиза, че безупречността има общо с преустановяване на самомнението.
Аз продължавах да смятам, че безупречността или пък съхраняването на енергия, е нещо толкова неопределено, че всеки може да го тълкува както си иска.
Исках да кажа и още, за да защитя тезата си, но ме завладя някакво странно чувство. Беше едно действително физическо усещане, че пробягвам през нещо. А после се отказах от собственото си твърдение. Знаех, без ни най-малко съмнение, че дон Хуан бе прав. Изисква се само безупречност, енергия, а тя започва с една единствена постъпка, която трябва да бъде съзнателна, точна и да се издържи. Ако такава постъпка се повтаря достатъчно дълго, човек придобива чувство за непреклонно намерение, което може да се приложи върху всичко друго. Ако се постигне това, пътят е чист. Едно нещо ще води към следващото, докато воинът не осъзнае целия си потенциал.
А това е виждането на Кастанеда относно безупречността. За мен безупречност и осъзнатост са едно и също. Като "осъзнатост" ми е по-познато и съответно мога да го приложа.
Ако ще се стремим към нещо трябва да сме наясно какво е то. Вие как мислите?Редактирано от Eholincho на 25.02.13 11:39.
|
Безупречността
