Re: За Хана / Религия и мистика / Кастанеда

Ти как разбра, че Кастанеда си струва? Как разбра, че Руис си струва? Как разбираш, че други не си струват? Да не би да си проверила всеки един и да си установила от опит кой пише реални неща и кой си смуче пръстите?!

Аз го наричам "степен на осъзнатост" (терминът няма значение).

Колкото по-малко осъзнат е човек, толкова по-малко въпроси си задава и изпитва нужда от отговори, толкова по-малко усеща, че има неща, до които едва сме се докоснали като степен на еволюция на съзнанието.

На прима виста мога да ти изброя следните категории, с условието, че са просто пример, а не неоспорим факт:
1. Хора заседнали на физическо ниво - за тях е важно да има хапване, пийване, чукане + задоволяване на базисни инстинкти, характерни за бозайници - налагане в групата, за което използват груба сила. Тая група рядко има нужда от духовен авторитет и признават само авторитетът на пръчката. Дори и да залитнат по религия, то мотивите им ще са основани на това, че Господ е върховният тиранин, който може да дава и отнема всичко, притежавайки абсолютна власт

Всяка следваща група прибавя към предната нови пластове.

2. Хора, заседнали на интелектуално ниво - при тях интелекта е развит, поради което смятат, че са по-висши от предната група и често са недоволни, че във финансов план не са толкова добре, колкото някой "безскрупулен простак". При тази група, интересът към духовните алабализми е чисто интелектуален и е просто част от представата за себе си. Захласват се духовни водачи, които притежават харизма и могат да поемат отговорност вместо тях, тъй като сами нямат воля и желание да действат на практика. Обикновено са пълни с теоретични знания и никакъв практически опит

3. Хора, заседнали на ниво харизма - това са хора, които съчетават в себе си енергията на първите две групи - притежават водена жизненост + развит интелект и хитрост. Обикновено добре се справят в живота. Поради своя интелект и наличие на лична харизма, трудно залитат по обаятелни гуровци, а търсят такива, които могат да ги спечелят с умения и работещи практики. За съжаление, имат малко лично време в което да практикуват. От тая група излизат като цяло гуровците-бизнесмени.

4. Хора-чираци. Малко са на брой, това е ясно. Това са тая група, от която излизат бъдещите учители. Веднъж попаднали на учението, което ги спечелва, следват го неотклонно, практикуват ежедневно и се развиват. Разбира се малцина успяват, но като цяло, тая група от хора посвещава живота си на личното си развитие.

Накратко, за всяка група си има учение и съответния учител, за всекиму според нуждите. Има хора, които просто искат да вярват, за да не поемат лична отговорност; има хора, които имат нужда от по-висока цел, защото се справят добре с всичко останало; има хора, които търсят полза и изгода; има хора, които са отчаяни и имат нужда от подкрепа и т.н.

За мен е важно, в човекът от когото уча, да няма разминаване между дела и думи. В противен случай колкото и красиви и добре звучащи неща да казва/пише, то това са само негови фантазии. "Красивите думи не са истинни"