има и други:
Пушенето е физиологически необходим за човешкия организъм процес. Никотинът убива 36 вида микроби, от тях – осем вредни. Под действието на никотина първи загиват старите и слаби клетки на главния мозък. Смолите, които се утаяват пм ари пушене върху вътрешната повърхност на белите дробове, затрудняват достъпа на въздух кълвеолите, с което принуждават организма благотворно да засили потока кръв към дробовете. Без пушене аналогичен ефект може да се получи само с интензивни спортни занимания или със сложни дихателни упражнения. Сам по себе си процесът на дърпане на дима, както и кашлицата на пушача, са естествена и необходима дихателна гимнастика.
Непушачът преждевременно износва организма си с работа без паузи за цигара. А никотинът убива коня в човека. Паузата за пушене от своя страна помага много в профилактиката на сериозни психични разстройства. Пушачите се откъсват от производствените проблеми, шегуват се. Всяка усмивка, както е известно, удължава човешкия живот с една минута, а всяка цигара го съкращава с три. Следователно, достатъчно е по време на такава пауза да се усмихнем три пъти и митичната вреда от тютюна изчезва напълно. Освен това временната липса на подаване на кислород към мозъка го принуждава след изпушената цигара да работи с удвоена ефективност, което оказва положително влияние върху качеството на работа. Това не може да се каже за непушачите, чиито способности за мислене към края на деня експоненциално се намаляват заради монотонното натоварване и кислородното пренасищане.
В действителност за вредата от тютюна при "закоравелите" пушачи с над 30 цигари дневно е безсмислено да се спори. От хроничния (задължителен) бронхит до карцинома на белия дроб отдавна е доказана причинно-следствената връзка. Тук по-скоро искаме да се спрем върху онова, което "привлича" младите хора към пушенето, без да изпадаме в лицемерно пуританство и мнимо човеколюбие, като това на Джейн Фонда, която като бивша съпруга на Тед Търнър е преследвала с особено ожесточение пушачите. Правела е това не толкова от хуманни съображения, а защото научила, че дори дъхът на пушачите е вреден за фината електронна апаратура на CNN! Научно е доказано, че пушенето стимулира секрецията на щитовидната жлеза, на надбъбречните жлези и яйчниците. Това става по пътя на сложни невро-ендокринни механизми. Наред с това никотинът стимулира мозъчната дейност и тази на храносмилателния апарат. Ето защо при определени условия пушенето има благоприятно въздействие и полезен ефект. Всичко обаче опира до дозата, защото в медицината тя има кардинално значение. Пристрастяването към пушенето не е плод само на мода, любопитство и подражание. Защото то ефективно увеличава секрецията на антистресовите хормони (егликокортикоиди) в надбъбречната кора, а точно те са все по-необходими в днешния напрегнат живот. Видни немски учени и лекари като Кайзер, Керсбаум и сътрудниците им са установили, че пушенето увеличава съдържанието на гликокортикоиди в кръвта с 27 до 77% (!), и затова те не го забраняват дори на бременните жени, на които предстои огромният стрес от раждането. На практика обаче всичко се свежда до това дали пушачът има воля и вътрешна дисциплина, за да ограничава сам своето тютюнопушене до 10 и максимум 15 цигари дневно. Защото над този доза вредният ефект от тютюна започва да преобладава над ползата от него. А като антидот и срещу приемливата доза се препоръчва приемането на витамин С в доза от 100 милиграма всеки ден! Иначе казано, както и при много други увлечения или слабости на човека като ядене, пиене, спорт, физически удоволствия и др., въпросът за мярката е основен. За съжаление реалността показва, че дори умни и съзнателни хора, които са в течение на нещата, не могат (или не искат), сами да се ограничават. А че е въпрос на воля (или страх), показва това, че когато получат сърдечни смущения, те не само спират, но се и отказват от пушенето... само че вече е късно. Ето защо, без да сме фенове или пропагандатори на тютюнопушенето, апелираме да се внимава с него.
ст. н. с. д-р Димитър Я. Димитров
и още много други има
|