Пускала съм го и преди със сигурност.
Умира начи някъв и отива в Рая. Сини небеса, полянки, цветчета, фонтани с мед и масло, реки от нектар и амброзия (или обратното, ако има значение) - бе сичко както си му е реда. Ден, два, седмица, месец - взело да му доскучава. Отива при Свети Петър и му вика:
- Свети Петре, да питам имам нещо - може ли да се разходя до Ада, да надникна как е там?
Петър благо му се усмихнал:
- Може бе, що да не може.
Отива оня в Ада – и кво да види: пиене, ядене, купони, мацки, оргии... кво ти душа сака. Върнал се чак след три дена. И пак - полянки, цветенца, нектар и амброзия... Не издържал обаче много, след няколко дена отърчал пак при Свети Петър:
- Свети Петре, аз може ли пак... Ама така, поне за седмица?...
- Може бе, що да не може...
Слиза оня пак в Ада - танци, ядене, пиене, мацки, чудесии... След месец едва успял да си тръгне и - право при Свети Петър:
- Слушай кво, Петре – не ма ентересува, аз се местя долу. Завинаги! Може ли... да стане тая работа?
- Може, бе, що да не може.
Стяга оня куфарите, слиза долу, нахълтва през вратите, а там го чака хайка черни дяволи – скачат върху него, овързват го и го повличат из някви тъмни подземия право към казана. Оня се ошашкал:
- Ма чакайте, бе, кво става сега... аз таковата, до вчера тука бях - купон имаше, пиене, танци...
Единият дявол се изхилил:
- Аа, пич, не бъркай туризма с емиграцията!
И още един, че включих на скорост - пак от серия "златни" :
Час по български. В класа на Иванчо ще идва инспектор на проверка. Учителката предупреждава:
- Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е?
- Да, госпожо.
Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Влиза инспекторът. Учителката го представя и казва:
- Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете?
Всички деца навеждат кротко поглед, само Иванчо вдига високо ръка и нетърпеливо се усмихва. Учителката се прави, че не го вижда, но инспекторът се заинтригувал:
- Госпожо, този ученик вдига ръка, нека той прочете. Кажи, моето момче!
Става Иванчо и започва да чете:
- Ситен сняг се сипе над полето. Клоните на дърветата се превиват от тежестта му...
Учителката, след първоначалното притеснение, се поуспокоява. Иванчо продължава с четенето:
- ... Дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци се ебат...
Учителката хвърля сконфузен поглед към инспектора и с ужас изфъфля:
- Иванчо, не е ли малко неудобно...
- Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
|