Ти от отговори нямаш нужда, защото всичко си знаеш, но това е друга работа. И да не мислиш, че си само ти - всеки е така. Малко са хората, които са отворени и желаят да учат, но и това е друга работа.

Иначе това за 50% е отдавна доказано от практиката. Ако човек подтиска нещата и търси прината другаде, крие се от проблема, каквото и да му предлагаш, самия ДХ да му мине през пътя, той няма да го види, защото гледа собствения филм на екрана на себеотразяването.

Само страхът и отчаянието са способни да ни изкарат от летаргията ни, но те си имат недостатъци.

Ако човек реши да се промени, то наистина трябва да задържи фокуса на промяната известно време, за да се установи чувството за непреклонно намерение. И под "фокус" имам предвид практика със жестока самодисциплина. Това са другите 50%.

Накратко: искаш да се промениш и почваш да търсиш ефективен начин - 50%; останалите 50% са самото действие, до получаване на траен резултат и поддържането на практиката след това, когато човек загуби интерес.

А ето един пример: когато изкарах 1 година при Тодор Захариев на Йога, един ден ме накара да отворя едни пердета, които закриваха една крайна част от залата, че бяхме много хора. Станах и къвто съм си бързак, просто ги отместих. Той ме върна още няколко пъти, докато го направя безупречно. Аз побеснях вътрешно, разбира се, но то егото не се милва с кадифени ръкавици, оправях пердетата, докато не ми каза, че са ОК. Много съм благодарен и всяка вечер, когато се покланям на моите учители, му се покланям и на него! Учителят е точно затова, да провокира ученика и да го води до неговите граници.

За съжаление, нещата се насочиха в друга посока и задачата ми приключи, та не можах да се насладя на цялата дисциплина, но разбрах, че там нещата са сериозни. Зная, че дисциплината е на ниво, а организацията - желязна. Много добър път.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите