|
Ся, да се изкажа първо за сънуването. Ама най-първо е време да си призная, че книгите на Лаберж не съм чела.
Тези принципи, за които говориш, всеки сънуващ стига до тях и без да ги чете никъде.
Спомнянето и проверката са основните способи да свържеш двете си внимания – сънното и ежедневното.
Навярно всеки се е сблъсквал със ситуацията, в която се събужда и помни перфектно последния си сън, а след два часа да му остане само усещането, че нещо е сънувал, но какво беше бе, джанъм, поне тематиката да се сетя! Яркият спомен е изчезнал, останало е само смътно чувство!
Помним малък процент от сънищата си, защото няма връзка между нашето осъзнаване там и осъзнаването ни тук.
В момента непосредствено след събуждане ние сме в едно междинно състояние. Тогава и сме тук, и сме там. Например често ми се случва в тези моменти в стаята ми ми да навлезнат обекти от сънуването – предмети или живи създания. Те нямат плътност и като прекарам ръце през тях си минават спокойно, но иначе се виждат много ясно и не по-различно от всички останали неща. Някак си винаги знам кои неща в стаята са реалните и кои от сънуването и чакам тези от сънуването да изчезнат. До около минута най-много това се случва.
Та, в тези междинни моменти ние наистина сме леко раздвоени и не сме събрали напълно този свят. Сега е моментът на прехвърлянето на информацията от едното състояние в другото. Защото после, когато се завърнеш напълно тук, често споменът си остава там някъде ..и е недостъпен. При някои прехвърлянето на информация си става естествено, защото връзката им със сънуваното тяло е доста по-силна, други трябва да положат усилия, за да осъществяват този мост.
Както и друг път съм казвала, спомените са шорткътът към дадено състояние и затова са важни. Важно е да си спомняш какво си сънувал. Аз обикновено си преразказвам сънищата, които усещам, че са много ефирни и всеки момент ще отлетят. На глас е още по-добре, но може и наум…може и по няколко пъти, зависи как го усещаш.
После идва ред на проверките, без да е задължителна последователността. Просто е естествено първо да има спомени и тогава да се търси осъзнаване. Та ако щеш, спомените са начална фаза на осъзнаването.
За проверките не знам какво толкова те притеснява в тях. Това е едно най-обикновено упражнение за съзнателност и будност. Така както решиш примерно да си миеш зъбите осъзнато, така и това действие – решаваш да станеш съзнателен по отношение на реалността.
Мисля, че се притесняваш по-скоро като цяло от сънуването, м? Навярно от книгите на Кастанеда оставаш с впечатлението, че сънуването може и да бъде опасно, ако не си подготвен. Това е вярно, но според мен тази опасност възниква на по-късен етап. В началото автоматичната защита действа безотказно. Имаме свръх стабилен щит, който се включва и без нищо да се налага да правиш. Този щит се нарича „неосъзнатост”. Силата на нашата обичайна позиция е толкова мощна, че всеки път ни издърпва като с ластик и ние се връщаме отново в „себе си”, без да е необходимо да полагаме усилия за това. Затова и първите страхове, с които се сблъскваме, са абсолютно неоснователни. Но колкото повече ставаш осъзнат в сънищата си, толкова повече този щит изтънява и пада. Това обаче не се случва изведнъж, а много, много бавно. В началото ще можеш да се осъзнаваш едва по няколко „секунди”…както си забелязал, след което щитът се включва автоматично. И така малко по малко човек започва да се учи. Но научавайки се, губи щита. Пак казвам: това няма как да стане от днес за утре и изведнъж да те свари неподготвен.
Когато останеш без тази автоматична защита, тогава вече навярно има реална опасност някога да не успееш да се върнеш. Защото вече не си на автоматик, а на собствена воля, която сам управляваш и да се загубиш не е невъзможно. Но дотогава се предполага, че след като си стигнал до тук, би трябвало да имаш силите да го направиш сам, както и необходимата карта за навигация. А картата се съставя от ясни спомени – споменах вече, че те са пътищата към нашите позиции и към различните светове.
Нещата са съвсем естествени и ненасилствени. Това си е заложено в нас.
Според мен, на един ранен етап, сънуването не крие кой знае какви рискове, защото имаме много естествена защита.
Така, олях се…пак! При това не съм свършила още (без да звучи заплашително)
Втората тема: за доброто и лошото. Държа да уточня, че аз използвах думата „хубаво” и съответно противоположната й е „грозно”, а това според мен е нещо съвсем различно, щото хубавото не е добро, а грозното не е лошо. То е нещо като да видиш лайно и роза – едното ти харесва, а другото не особено. Та, наистина нещата стават хубави или грозни след като минат през нашата интерпретационна система, но не знам спира ли някога човек напълно да усеща нещо като хубаво и то да му изглежда еднакво равно с грозното. И да спира, аз съм още много далеч от такъв безпристрастен поглед. Виждам в хората черти, които ме очароват и такива, които ме отблъскват. Само гледната точка, че на ниво дух всички много се доближаваме ме кара да не приемам сериозно маските, които носят, било то грозни или красиви, и да осъзнавам, че не те са важни.
Да, интересно би ми било да обясниш как стигна до тези изводи. Особено за смяната на чувствата. Общо взето чрез моя опит, стигнах до извода, че чувствата, идващи от ума, подлежат на избор и съответно са наша отговорност, но тези, идващи от сърцето, сякаш са неподвластни на волята ни. Има чувства, които дори като ги гледаш през очите на духа, те пак остават. С тях как стои работата?
Какво мислиш? Разкажи за нещата, които си разбрал през своя прикривачески стаж.
Как го правиш, какво откриваш, а бе, всичко…което можеш да кажеш.
Е па да взема да спра, че то май от самосебе си няма да стане. Нещо правиш, че така ми се развързва езика, респективно пръстите, нали?!
Опа гангнам стайл
|
Re: За блъскането и усилията [re: resio]
