и арекипския район специялно отдолу е застлан с вулканична лава

Arequipa – иначе казано "Белоград", е наречен тей, щот целият е построен от ени бели камъни. И паветата даже са бели. Заслужава си да са види – има нещо много интересно в тва място, щото хем е изящно и флинтифлюшесто, хем е далеч от претенциозно; различава се коренно от другите по много параграфи. Един такъв скипрен, китничък и чистичък – а е посред нищото и много от пътищата до него са направо първобитни. С тая река баш през средата и вулканите в далечината е кат картичка. Където и да застанеш, квото и да снимаш – все ша е кат от NG.


в дясно са вижда туристически автобус на два етажа за панорамни разходки, предполагам из града - на таквъз повозихте ли са?

Цъ. Пропуснахме.


и пак площада от друг ъгъл. вече му обсъдих градинковия дезайн та няма ко да добавя. имам чувството че снимача се е заплесвал по палмите (което чувство ми е познато)

Освен по палмите, снимача са беше заплеснал по самия площад; и най-вече по усещанията, предизвикани от мързеливото посядане в слънчевия следобед с шише чича на ръба на тротоара под арките (точно на тва място, дет на 337 се закрива от туристическия автобус, а 345 е направена от него по време на въпросното посядане), докато зад гърба му няколко местни си продухват свирките, докарвайки изключително приятен за ушото ефект, по площадчето отпред палмите поклащат листа, а местните пъплят във всякакви посоки, цветове, миризми и звуци. Тва от тея неща, дет стават само кога си там, инак нямат описване.


ето свършиха площадните и сега се виждат яркободисани блокове с дизайн тип полу-панел на фона на фнушителни планини. ... на преден план са вижда идеята на снимката - огромен пътен знак подтикваш към деконтаминация на реката.

Не позна. Идеята са "планините", т.е. небезизвестните арекипски вулкани и къщурите над реката, на фона на тях. Таз грамадна грозна табела кат че ли предпочитам да я нямаше там, въпреки безспорния положителен заряд на призивите й за осъзнатост. Такива табели винаги ми докарват смесени чувства – от ена страна – чудесно, че някой са е сетил, а от друга, самата необходимост от тях и присъствието им там, дето са, навява на мисълта, че нейде наоколо са шири тъпота човешка.

На 361 е Мисти – прадядото на андинските вулкани.


малко постно ми се стори, та ако може озо да поразкажеш за туй ко сте праили в града?

Нищо особено. Изкарахме там ден и половина в някъв вид "разпускане" след куско-пуерто-кусковския маратон и преди да се отправим на двудневно приключение из каньона на кондорите. Общата атмосфера съдържаше на 100% търсената лежерност и безгрижие. Нещо лично, с което, ща или не ща, ша запомня Арекипа, е че срещу 6 сола си оставих там половината коса, щот беше зор да я гледам както й са полага и ненадейно реших, че ми пречи.

За тез, дет си почиват бързо, имаше на втория ден няколко предвидени културни мероприятия. Най-интересното (поне на мен) беше Museo de Sanctuarios Andinos, в който се съхранява мумията Хуанита, още наречена "Ледената девойка на инките" – младо момиче, почти дете, което е било принесено в жертва за боговете на връх Ампато в началото на 15ти век. Тоя музей му бях вдигнала мерника специално, щото вътре не дават да се снима, записва и т.н. нищо от никой, поради което из нетя не може да се намери никва информация за него – кво толкоз държат там. Не ме разочароваха: с няколко зали с изложения, отделна зала за Хуанита в стъклен фризер, една прожекционна, подробни брошури с инфо и задължително предвидени гидове на няколко езика, смятам, че има защо да са дуят кат пуяци. Половинчасовия филм разказваше за откриването на мумията и разните му там перипетии по разкопките, съхранението и организацията на всите кокале, грънци и клинци за екзпозиция, също разните хипотези и умуваници на разните професори-приключенци относно кое как кога и защо.

По обед същия ден отпрашихме за Chivay, където пристигнахме баш по заник. Ма за тва – в следващия епизод

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите