|
(3133) в кой град туй?
Puerto Maldonado, Plaza de Armas (т.е. центъра). (3135) също от там. се вижда част от надпис 'zoo'. Не е зуу, ма не мога и да ти кажа ко беше.
изобщо, как се справяхте с обменянето на валута? понеже доста дълго било е приключението ви, предполагам не сте се размотавали с пачки сол из планините, пък от друга страна не е кат навсякъде да има обменни бюра кат из софия.
Още в Лима обърнахме повече от половината от всичката наличност. Има по улиците едни "легални" чейнджаджии, дето се размотават около банките и обръщат евро и долари на много апетитни курсове. Имат специални светлоотразителни жилетки с нашивки и табелка. Тва обаче, само в Лима. По-нататък ползвахме по-големите градове (споменах, че в програмата присъстваше такъв на всеки няколко дни), където намерим обмен или банкомат, където не свалят кожи. В общи линии се справихме безпроблемно, а и все пак бяхме 4 човека, та ако се случеше някой да остане без стинки посред нищото – биваше спасен мигновено
ООООоООО туй ще да е хотела в джунглата (161)!! ЕГА ТИ! като сцена от некой филм изглежда!!! у хамака спахте ли? май иска малко време да свикнеш да не падаш просто невероятна снимка! и на следващата през мрежата се виждат палмите отвън (3146)
Тава а от "хотела", да. Всички "стаи" бяха различни, много уютни и сгласени. В хамаци никой не спа, те бяха само за дрямка и глезотене, инак си имахме огромни готини легла.
а туй ще да е реката - 002w! (тамбопата). и таз снимчица такваз хубаво-перспективно подбрана, с клончици на преден план, и красотни панорами отзад. супер! а следващата още по-хубава - много готин плаж! - 3158. туй казаха ли дали е бил естествен плаж или изкуствено направен?
Река Тамбопата. За плажът не съм са интересувала, но силно ма съмнява някой посред тая дивотия да пристигне с камионите и багерите, за да стъкмява изкуствен плаж.
на снимките комари не се виждат
Имаше, баят, наред с хиляди други чудесии. Ма тоя път бяхме подготвени!
ии тука ени гащи са сушат (3174) в таз река крокодилчета няма ли?
... докато собственичката им шляпа из реката и са маже с 15 цвята глина . Крокодили нямаше. А ако е имало – не са ни казали
.. истинската джунгла е на 005t! там ко праихте? изглежда непроходимо..
Проходимо е. Поддържа се мрежа от пътечки, които водачите си знаят и разчистват на всяко минаване. Без местен водач обаче си е рискована работа.
а таз барачка ква е - 001о? има некфи карти закачени отстрани, пък на покрива рабутите на слънчеви батерии мязат.
Тва е "приемната" на екорайон Керенда Омет. Там прекарахме първия ден и първата част на природно-научната дейност. Дообяд ни влачиха през гъстака покрай реката, а следобяд влязохме по-навътре из жунглата. Гидът беше един дяволит дядо, по-енергичен от всички нас взети заедно. Показа ни местните растения в района и разказа кое какво е, как се нарича, за какво се ползва и т.н.
003 - туй такси отде е? и ко стана с вашта кола?
Нащо возило остана в Пуерто на паркинг. Из заджунглените райони ползвахме каквото там беше предвидено в програмата, а най-вече собствените си крака.
058 - кокосово дъвро. до няква барака. че и накриво снимано - може би от таксито? обяснение моля?
По пътя нещо нейде. Наясно съм по тая снимка долу-горе колкото и ти.
въйй.. кану със забучен мотор. и покрив. не ми казвах че са возихте на таквоз, а крокодилите наоколо ви се облизваха.. 070
Мноо ясно, че са возихме по реката. Ма крокодилите пак бяха във ваканция. Така и не мярнахме ни един.
071 е дърво. явно ще да е специялен вид щом има специална снимка?
Ммм. А сега де...
Снимката ме кефи като снимка, затва съм я копнала в избраните. Кво е дървото и къде са намира, вече е по-сложно да са сетя.
и още ено дърво. 081. големо.
Туй беше от средните.
и отново хамаче на фона на джунглова растителност.. ма не виждам комарна мрежа наоколо - 3249. туй де е?
Туй е една недовършена постройка, направо посред нищото, където обядвахме. Строят го в момента и е предвидено да стане на почивна база. Нямат мноо парички обаче, та става бавно и със собствен труд.
и пак лимони. ех да му се невидят лимоните, ще ти кача снимка от мойто дърво (мейър). на година ено 300кг лимони изхвърлям, и поне 100 раздавам. ябълки да бяха, или нещо друго, ма то - лимони
Я качи да видим, кат толкоз си са зафукала (Поне свежа лимонада си имаш на корем, не е малко!)
иих каква убава манжа! 3260 огладнях боб, ориз и пиле. бтв, боб + ориз ти дава пълен набор аминокиселини. напрао пилето е излишно. мноо се комбинира и в мексиканската кухня, където често ползват един такъв черен боб. мноо вкусен. туй де ви го готвиха?
Там баш. Пилето е няква дива фтичка, питахме кво е и гидът обясни, ма ся забрайх.
и пак голямото дърво, явно неподред ги гледам.
Нъл ти казах – мешани са. Не моа са да седна да ти ги па и номерирам. Мойш да си доволна, че не ти ги сурнах накуп в ена папка сите
и ето го екологичния център? музейче имаше ли там?
Kapievi – екоцентърът с бунгалата с мрежите, където спахме. Тва е входът. Къв музей, то всичкото там и околовръст е музей и резерват...
и последната е нощна снимка от крайпътен знак Puycabamba
Туй навръщане. Много харесахме името – Пуйкабамба!
Тъй, ко друго интересно... а, тука тряваше да ма сетиш за историята дет свърши бензина. След Куско, начи, до Пуерто, пътят е открай докрай асфалтиран и чудесен. Да се намери, обаче, нещо по-сносно от А90 е просто невъзможно. А90 пък е лукс и също се намира много зор. Ма возилото - претенциозно и търсихме до последно. 100тина километра преди ПуеМа един бензинджия ни излъга, че след 30км има бензиностанция. Такава на указаното разстояние нямаше, но имаше будка за пътни такси, където ена полузаспала гарга ни уведоми, че бензиностанцията е след още 30. След още 30 все така я нямаше, а още 10 по-натам свърши бензина. Ей тей – посред нищото и посред нощ. Побутахме още няколко, с надеждата, че сме близо – ама йок.
По ено време намислихме да спрем някой минаващ и да го вербуваме да ни продаде малко бензин. Спряхме следващия появил се, то па са оказаха полицаи! (Тук е моментът да вметна, че перуанската полиция се състои от най-свестните, разбрани и услужливи хора, които някога съм срещала. Суперкротки, внимателни, обясняват ти бавно и напоително кат на олигофрен, дават ти информация за всичко, предупреждават та къде и за кво да внимаваш, съдействат за каквото могат – просто невероятни!
Та, снабдиха ме мигновено с едно голямо шише и ме повозиха до бензиностанцията. Верно беше вече близо - 3-4км. Там обаче – греда: половин час се опитвахме да събудим собственика, накрая от един прозорец отгоре са показа рошав и сънен чичка и заяви с кротък глас, че няма никво намерение да слезе и да отвори. Работното време било от 6 сутринта. Полицаите даже му са помолиха, ма оня беше непреклонен. Помолих му са и аз, а чичкото с приветлива усмивка затвори джама и отиде да си доспи.
Върнахме са при колата, полицаите ни издърпаха с джипа до бензиностанцията и ни зарязаха там – да чакаме да отворят на сутринта, а и било по-безопасно. Ко да прайм – пикахме, умихме си ушите и си легнахме. След няколко часа. т.е. в 6, ни събуди един младеж и услужливо ни сипа половин резервоар от най-странната смес, която съм виждала да се продава за бензин. Друго нямаше за продан. Колата покашля, направи отвратена физиономия и за пореден път отказа да запали. Не щя ни с бутане, ни с уговорки. Накрая спряхме на пътя някакъв учтив господин на средна възраст, който взе проблема много присърце. Поради липса на кабели за ток, фана та смени акумулаторите на двете коли, запалихме наща, после закачихме обратно което където принадлежи и айди който - откъдето. (Връчихме му ена двайсетачка, грейна кат помазан.)
Та накъмто 8и30 ч. вече ядяхме сандвичи на центъра на ПуеМа и чакахме да дойде да ни вземе гида, та да фащаме към джунглата. Последваха 2 приказни дни, през които приключенствахме по реката и из гъстаците.
|
Re: ПЕТ [re: aмпapo]
