Разбирам какво имаш предвид.
Съгласна съм, че има родители, които стимулират у детето това да използва плача, като средство за привличане на иначе липсващото внимание.
Но смятам, че всичко произлиза от липсата на достатъчно любов.

Бебето при раждането си страда много от загубата на връзката с майката. Буквалното откъсване от този рай, от който е било част, го кара да се чувства самотно и отхвърлено.
Това, което лекува тази травма, НЕ Е свикването с новия свят и че в него вече си сам и откъснат от цялото, а любовта. Тя е тази, която отново го свързва по същия начин, както като е било в утробата. Не грижата, а любовта.

А когато я няма в достатъчни количества, детето не успява да преодолее травмата. За него светът си остава самотно място, на което е изхвърлено и изоставено от създателя си ... и то търси начини да "получи" любовта, за да се свърже отново с цялото.
Това е стремежът му, затова и любовта е най-важна за развитето му.

Далеч по-лесно е да се каже (от хилядите други съвети) достатъчно е да обичаш детето....тогаз сичко си е на място

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите