А така. И тогава, ако няма необходимото добро решение, отиде всеки блясък, не само в очите. В крайна сметка за какво му е това въображение, ако не може да се оправи в този свят?
п.п. Ауу, това ме присети за една уникална история с един тревестит!
Значи, беше във времената на началния преход, когато още нямаше метро и маршрутките бяха до 22:30. В един момент се оказах замръкнала без всякакъв транспорт на спирката на трамвая на Централна гара, посока Обеля-2. Заедно с мен имаше още една двойка и един травестит с дълга до под раменете, буйна руса коса и впити къси панталонки, който ми говореше на "мацко". И това съкровище ни организира на бърза ръка да вземем едно такси да ни разхвърля по трасето. Двойката слезе в Надежда, после слязох аз, а той продължи накрая сам/а. Мисля, че даже отказа да ми вземе парите, когато слизах. Та, по някое време изтърси култовата реплика: "Ами, да! За какво са ни двете висши, ако не можем да се оправим в този живот, нали, мацко?!"
Ей, ама с какви образи ме е срещала съдбата...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|