|
Ми в другия случай ша си обера крушите.
Бе то и мушмулите може да обереш, че и дренките, базуняка и хинапа.... Ама на практика у клубето влизаш, чатиш с такива дето не са ти никви и после шътдаун. Ден ша мине друг ша дойде. После с нови сили.
Ха сега си представи, че си чакала точните хора горе долу цял живот и като знаеш, че имате една цел и гледаш как всеки се напиня до пръскане на очните дъна, старае се и влага всичко от себе си, би ли си взела багажа толкова лесно, само зарад поредното падане на осъзнаването, като знаеш, че си сгафила? Пък и да си го вземеш, ще искаш пак да се върнеш.
А и от опит зная, че наистина сме сенилни същества и толкоз лесно багаж не се вдига. Трябва някой сериозно да ни настъпи, та да хванем гората. Има некви де цял живот бягат, ма все на такива, от които бягат попадат, та и то не вариант.
По онова време да имаш домашен телефон, еле па да "въртиш" от него редовно до едно забутано село нейде из чукарите на друг континент е немислима история. Писмата пък са пътували не искам и да си представям как точно и дали кога къде са пристигали. Нито едното не позволява ежедневна връзка в реално време. Разликата е огромна!
Ще цитирам лудия старец: Мексико не е на луната!
Думата "практикум" определено не та кефи – и то от доста време насам. Чист инат е тва. А идеята на тея упражнения е същата: съвместно развитие = лична практика + коректив от друга гледна точка. Толкоз е просто. И даже работи.
Инат е разбира се, кво друго да е. Ма кво да правя кат съм посещавал толкоа много практики, семинари и прочие и съм виждал как на живо нещата не работят за 90% от хората, камоли по интернетя.
Не се опитвам да те убеждавам, че не си права. Зная, че човек най-много защитава позицията, на която се намира в момента. Утре да я смени, пак ще е прав. Ти за себе си си права, аз за мене си. И всеки сам си бере гайлето.
П.П. Нищо от казаното по-горе не е истина разбира се, просто си философствам за спорта!
___________
|
Re: Умиране [re: ozomatli]
