Re: три-две! / Религия и мистика / Кастанеда

щеки носихте ли си?

Да. За сефте ползвах такъв тип оборудване, няма да повторя. Постоянно ми пречеха и са чудех къде да ги завра и на кого да ги пробутам.

(0026) голяма работа са тея зидове! те част от чок-комплекса ли са вече?

Нда. Тъй са започва. После направо и излизаме на централния площад (0060). Отдясно нагоре се пада "стопанския" хълм (0027) – където са били складовете за зърното; отляво пък, противоположно на него – Церемониалния хълм, на върха на който има един изравнен, почти перфектен кръг (откъдето са правени 64, 71 и 72).

и какви стълби към хълма само! (27).. в тоз редък въздух може да ти излизат чивиите доде го изкатериш.

Първо са слизат. Тва са "терасите на Ламите". Има изобразени по каменните стени лами, "рисувани" с бели камъни на фона на обикновените. През тях, право нагоре – въпросните стълби. Тва сичкото са пада от третата страна надолу, противополжната на тая, от която се качва пътят до Чоке откъм Сунчупата.

За стълбите. На слизане минахме по една пътечка, ма на връщане нагоре фанахме по стълбите – уж за по-напряко. Там нейде са намерихме с две други групи. Гидовете явно са познаваха, повървяхме заедно. В началото на стълбите тримата отведнъж дръпнаха нагоре (бахти хората, тва беше нечовешко, как ги взеха тея стълби) и нази, гринговците, ни остайха да са плезим и да пуфтим пет часа подир тях. Застанали най-отгоре на площадката, седят и ни са радват. Нашият гид ни направи и снимки, да са гледаме после как пълзим нагоре на по 6 крака и езиците ни са влачат по камънака. Стигам ази горе и ги гледам – тримцата – как са са чучнали и си умират от майтап, не са сдържах, па им викам: "Ей зарад такива моменти си обичате работата, а?" Посреща ма дружен кикот и поздравления за преминаването на поредното манчачи