|
1. Рекох да не гледаш часовете, не са правилно настроени. Стават само информативно за часова разлика от една снимка до друга (и пак невинаги). Маршрутът беше Lima - Sayan - Ambo - Huanuco - Ambo - Cerro de Pasco - Junin - La Oroya - Huancavelica - Huancayo - Andahuaylas - Abancay - Cachora. Въведи имената в хухъл мапс и цъкни "дай упътване".
2. P8290161.JPG не са руини, а почти чисто нов дувар
P8290178.JPG е мост,построен от испанците, снимката е правена от транспортния мост до него в Izcuchaca. Под тея два моста минава ена огромна, мноо яка река, чието име забрайх.
3. Цъ, само една кола, за 4ма стига толкоз . Аварии, т.е. - некви по-затегнати положения - не е имало, но инциденти - доста. Например спукахме гума посред нощ навръф един проход между Саян и Амбо (над 4000м, за 5 не зная - тъкмо бяхме минали някви странни високопланински КПП-та), сменяхме я в тъмницата докато в дола виха някви дзверове; с бензина бяха едни фокуси невероятни, щот хем няма бензиностанции, хем колата нова и претенциозна - не яде кво да е. Закъсахме на празен резервоар само веднъж - на 20 км преди Пуерто Малдонадо - пак посред нощ, местните ни слъгаха за бензиностанцията (кат стигнеш до папката с джунглата ма сети да ти го разкажа тоя случай).
Акумулаторът пък пада 300 пъти - едната вечер аз забрайх ламбите в купето, а в другите случаи просто спираме някъде и на изключен двигател остане я духалка, я зарядно - и за 10тина мин тоци няма .
4. Пихме квото сипят , или по-скоро - квото има. Навсякъде из градовете продаваха прясно изцедени соци - едни гъсти, ароматни, в едни грамадни чаши или пликове, или пък ти го наливат в квот им занесеш. Много се пикае, ама големи дзвЪнци... Ази станах фен и на чича морада, тва местната изгъзица - сок с лилавочервен цвят, сладникав, правят го от черна царевица (алкохолният му вариант е по-белезникав, мяза на боза и на цвят и на вкус, ма не е никак безобиден). Инка кола (местната жълта лемоната) също беше на почит, кафе (нес, че друго трудно се намира).
Писко е местната рикия. Писко сауър е коктейл с - по мое скромно мнение - доста добър вкус, мешат с някви лимонови соци, според случая може и белтък. В Куско са коктейлосах едната вечер, та опитах доста от местните бармански чалъми - обаче тук не мога да ти споделя много полезна информация. Помня, че "Мачу Пикчу" беше три цвята: мента, гренадин и по средата - някъф течен огън, а "Перу Либре" е писко с кола. Оттам нататък стана мазало . Бира Cuzquena (n с байрак, че не го изписва дира) не е никак лоша, особено с лимон.
За ядене - ядохме на пръсване, опитахме от всичко къде що ни се изпречи отпреде. Набивахме доста на плодове, че йефтинки и има навсякъде. За готвено - страхотни манджи праят тея, сол и подправки не слагат много, ма явно самите им чалъми на готвене са такива, та всичко става вкусно и ароматно. От друга страна следва да се отбележи и тва, че през по-голямата част от времето бяхме прегладнели яко, та и тва додава за вкуса на манджата . Всичко се сервира задължително върху обилна подложка от ориз и/или картофи, със салати - зелена/ бобена/ там по местно усмотрение. И сос, по повечко.
За плъховете писах; пачаманка е месо с боб и картофи. Риби - няколко вида според региона, също ги варят, пражат, пекат с гарнитура според случая - мноо добре ги докарват. Масово по улиците има и шишове - седнала някоя мацка, направо на бордюра, пред нея - скаричка - и се носи мирис на печено из цялата маала. 1 шиш - един сол, 3-4 парчета месо и на върха на шиша ти бодват картоф или зеленчук. Шишовете от алпака в Кабанаконде още ги сънувам.
Ориз по кубински е пържено - ориз с яйце и банани. Супер проста манджа, ама мноо вкусно и мноо засища - не се сетих да ям до на другия ден. Пилешка супа - има я някъде на снимка май - огромна паница супа, а вътре, освен пилешкото - само мен няма - картофи, зеленчуци, фиде (цяло) и яйце варено един брой, пак цяло. И туй няма изяждане. В общи линии навсякъде за 10тина сола можеш да се наядеш до припадък. И то с убавини.
Сладкиши - имаше по пазарите едни местни изгъзяци, тестени медено-захарни истории тип мекици в най-различни форми, омазани със сладко. Също ядки - печени/ пържени/ карамелизирани. Ходят и едни лели по улиците с тава домашен кекс под мишница - спираш ги, режат ти парче и с мазна усмивка ти пожелават да тий вкусно. Някой път в кекса има ядки, в който случай искат безбожни пари. Шоколадови неща не видях толкоз много, колкото очаквах.
|
Re: 2! [re: aмпapo]
