|
ПРОМЯНА
По принуда се наложи да преразгледам живота си. Здравословното ми състояние го изискваше. Вече съм почти на финалната права на възстановяването, след което ме чака нов живот.
Повече от десетиление съм запознат с идеите за безупречност. Вместо гордост това ме подтиска. Не е лесно да приемеш, че толкова много време, енергия и информация си попилял в нищото. Малките промени не влизат в сметката. Казваш си “оттук нататък повече няма да правя това… ще бъда безупречен, ще слушам себе си, ще се допитвам до себе си… ще внимавам повече!” И го правиш ден, два, пет… понякога месец…. но в крайна сметка потока те увлича и отново си в изходна позиция. И подобен подход се повтаря години наред. Всеки път на ново ставаш и падаш… и пак ставаш и пак падаш… и отново и отново и отново. Явно синусуидалната крива е заложена в природата на нещата и обикновенния човек не може да не я следва. Всичко го кара. Родителите, приятелите, колегите… целия свят го подчинява на себе си. Ние наистина сме продукт на социалната система. Мислите ни, чувствата ни, дори мечтите ни и стремежите са чужди… уж наши!
Сигурно има такова нещо като натрупване! Малките осъзнавания лека по лека водят до по-големи такива. Но ако човек има смелостта да погледне назад /а за това се иска смелост/ ще види, че уж осъзнал това и онова, уж научил разни неща, уж се променил за това и онова… но в крайна сметка принципна, тотална, пълна промяна не се е случила.
Заемам позицията, че има два типа хора. Едните са умните, другите са глупавите. При умните промяната се случва постепенно, неусетно, те лека полека се видоизменят към по-добро и един ден, обръщайки се назад може дори да не се познаят. Тяхната чистота и съзнателност е достойна за възхищение и стремеж. При глупавите нещата стоят иначе. Те също се развиват, мъчат се, опитват. Имат своите възходи и падения, променят се лека по лека. Но когато един ден се обърнат назад осъзнават, че принципна, голяма промяна не се е случила. И ако все пак това ги кара да се амбицират все повече… един ден тя ще дойде, но след криза. Или поне при мен е така. Криза на всички нива. И ако оцелее глупака ще трябва почти в един ден да преподреди всички енергийни полета в себе си. Простичко казано – да приведе в порядък живота си. А дупките са на много нива. Всяка една дупка, от която изтича енергия ще трябва да бъде запушена.
Промяна в начина на хранене – запушване на дупка.
Промяна в начина на говорене – запушване на дупка.
Промяна в режима на сън – запушване на дупка.
Промява в сексуалната енергия -запушване на дупка.
и т.н…. списъка е известен.
На глупака срок не му се дава. Той или ще се справи или тежко му горко. За да навлезе човек в непознатото и да си извоюва възможността да изследва възможностите си, най-малкото той трябва да има ново тяло.
Новото тяло, значи здраво тяло! Без шлаки и задръствания. Влезне ли човек в неизвестното с уморено тяло резултата може да е фатален или най-малкото трагичен.
Затова има определени правила, които трябва да се спазят. С времето съм смятал, че да…те са важни… но аз съм силен и не се отнасят за мен в пълния си обхват. Мога да ги спазвам по малко, тук малко, там малко и нещата ще ми се получат. Известно време подхода ми вършеше работа, докато не се намесиха и разни подсъзнателни модели заложени в мен и програмирани да се проявът с възрастта.
Вследствие на моята небрежност и въпреки знаците, които получавах на всяка крачка изпаднах в дълбока криза. Здравословна, психическа, нервна, материална, всякаква…. И всичко се случи изведнъж… БАМ…. пълен блокаж и срив на всички нива. Но кризите са за това – да се преодоляват… по трудния начин. И обикновенно човек няма как да ги преодолее освен, ако не започне изначално да преразглежда “къде сбърках?”
Установих, че съм бъркал къде ли не. На където и да погледнех не можех да видя едно читаво, здраво местенце, за което чистосърдечно да мога да заявя – “ето тук съм напълно безупречен!” Нямаше такова, нито едно! Направо се изумих от себе си! Как е било възможно да съм толкова сляп и да живея в такава илюзия, въобразявайки си, че всичко ми е наред и нещата постепенно ми се нареждат в желаната посока. А всъщност съм пълна трагедия. Една ужасна мешавица. Продължих да ровяпо принуда… в такива моменти човек няма избор. Може би ако има само би хвърлил поглед и после ще си свирка, че всичко е наред.
Докато рових разбрах много неща за глупостта си, от къде, защо, как се е появила. Но това няма смисъл да се разказа, защото за всеки си е строго субективно, пък и доста банално. Основното, което успях да извлека беше един превъзходен извод, до който достигнах и който в същото време е твърде неудобен. Твърде болезнен за моето разглезено същество, свикнало да си угажда и по малко, по малко да прави безупречните неща, вярвайки че е твърде силно и няма нужда да бъде стриктно по буквар. Да, ама не!
Извода е, че за мен лично няма друг начин да продължа напред освен да бъде буквояд! Да следвам адски стриктно всяко едно указание за войнския път към безупречността. Ако искам да постигна нещо, да живея щастлив живот, ще трябва да спра изтичането на енергията. Нямам вече възможност да шикалкавя и да си играя игрички с времето, с тялото си, с живота си. Човек винаги вътре в себе си знае дали е безупречен “тук и сега” или не. Просто рядко се допитваме до себе си да разберем и най-често това е защото няма да ни хареса отговора. Пък никой не иска да се самоподтиска. Всъщност научавайки отговора ние знаем, че нямаме силата да се справим. Знаем, че нямаме силата да отвърнем с подобаваща безупречност на небезупречността си и затова се правим на ударени.
Именно може би заради това Духът ни е шанса да се докоснем до войските принципа за съхранение на енергия. Те са ясни, прости и всеобхватни. Ако ги спазваме стриктно, а не от дъжд на вятър /справка “моя милост”/ дори когато не можем да се допитаме до себе си кое е безупречно и кое не, когато сме слаби да сме честни със себе си…. тези принципи ще ни помогнат. От нас се изисква само да ги следваме буква по буква. Силата сама започва да се трупа. А когато я има става много по-лесно да слушаме сърцето си и да боравим с енергията на всички нива.
До горните изводи стигнах така да се каже по принуда. Болен съм от повече от месец. Симптомите са прилошаване и спешна нужда от легло. Тялото ми буквално остава без сили. Ходих по лекари и къде ли не. Изследвания всякакви. Получих разни диагнози, как без тях?! Послушно пих каквото ми предписаха… резултат почти нула! След като три седмици си стоях вкъщи и подобрение нямаше вече какви ли не страшни мисли ми се завъртваха в главата. Една вечер осъзнах един дребен проблем, който имах в ежедневието си. И за първи път ми светна пред очите. Почувствах се по-добре. Доста се учудих, че вследствие на това, което осъзнах физически се почувствах по-добре. Сякаш решението, което бях взел махна товар от гърба ми. Продължих по активно да следвам тази процедура за оздравяване, ден след ден… Опитвах се да осъзная грешките си, къде бъркам, защо ми се случва точно това…. и хоп… щом осъзная следващо….подобрение! Физическото ми тяло реагираше мигновенно. Трябваше ми известно време, за да разбера, че здравословния ми проблем е сякаш дар изпратен отвън, за да променя живота си. Един вид някой ми казваше “абе щом си такъв идиот и не можеш да четеш знаци, ей ти това да видим как ще го пренебрегнеш”.
Започнах да се самонаблюдавам повече и установих, че в мига в който направя едно едничко небезупречно действие ми прилошава моментално! Е това вече не можех да изпусна и да не забележа. Говоря с някой и ми прилошее… Концентрирам се да не изтича никаква енергия от мен по време на разговора и хоп…веднага се почувствам по-добре! Щом пък почна да ям както си ям… веднага ми прилошава… Забавя ли ход, започна ли да дъвча повече и да мисля само за храната…. хоп и ми става по-добре. И така с всяко едно нещо! Споделих премеждията си с една позната и тя се пошегува, колко удобно било моето състояние. Вече нямало нужда да се напъвам да бъда безупречен и да внимавам какво правя. Щом направя нещо тъпо ще ми прилошее на мига. Интересно чувство за хумор, нали?! Само дето хич не ми харесва тази идея с прилошаването. Явно само идиотите като мен имат нужда от такива “помощни средства”, които просто няма как вече да пренебрегнат.
Вече съм по-добре. И то само защото следвам буквално правилата за безупречност. Нямам избор! Ако искам да се оправя напълно и да бъда пълноценен човек, да мога да тичам, да спортувам, да се радвам на живота ще трябва да го промеря изкорен. Вече нямам възможност оттук оттам да правя правилните неща. Вече всичко трябва да го правя безупречно, ако искам да продължа напред. Знам, че всичко това ми се случва от глупост. Един умен човек няма нуждата от подобни остени. Но и съм щастлив! Най-накрая взимам истински решения, които ще променят, и вече променят, живота ми. След толкова много години борба по пътя на знанието, най-накрая се чувствам готов да захвърля човешкото и да позволя на чистото съзнание, на мен самия да бъда себе си…. и щастлив!
Обичай себе си, грижи се за себе си и ще бъдеш щастлив… - поредната баналност, изпълнена със смисъл, която човек подминава с високомерие "и това го знам"
|
ПРОМЯНА
ПРОМЯНА
