Сега, докато се пече пилето, да кажа каквото имам.
Ресио, приятелю. Гледам, че с Рокича водите дискусия. Гледам също, че заемаш позиция. Той затова те атакува. Воинът Ресио, няма какво да брани. Нито като идеи, нито материални неща. Затова и няма как да го блокира някой. Освен това прикриването учи, че трябва (да ме извинят тези, които не харесват тази дума) да сме в състояние да изглеждаме на глупаци и това да не е проблем.
В много отношения Рокича е прав. Примерно одеве като цитира, че съм харесвал простите неща. Ами прав е. Кой ме е питал какво харесвам и защо изобщо трябва да споделям това?! Но егото ми все ще намери начин да се прояви. В началото битката с егото изглежда загубена. Човек си мисли, че каквото и да напише, все ще е грешно. И в повечето случаие така. Затова се препоръчва мълчанието в много култури. Може би най-добрия подход е да се разправят истории, в които ние, никога не сме главно действащо лице.
Наскоро Хана, в един разговор сподели своя подход. Ако някой и каже нещо, с което да я засегне, тя се поглежда, вижда дали наистина е сгафила и ако е така, прави опит да се промени. Не е ли така, не обръща внимание и продължава. Разбира се, нужно е и ниво на трезвост, за да се направи безпристрастна оценка. Няма място за обиди. Воинът Ресио, винаги е победител! (обичам този цитат)
С две думи - не реагирай. "Който реагира е загубен."
носталгия по безкрая
Редактирано от Eholincho на 19.10.12 20:47.
|