|
И толкоз да са съберем, пак е Великден
1. Да, на 9 части. Нито една довършена.
2. Различни места, най-често вкъщи. Случвало се е също на път или на други, по-спокойни места – зала, парк, язовир, планина. Давам си няколко минути да наглася подробности и да си заема мястото. Техника: помитащо дишане, дясно-ляво-дясно. Когато не си въртя главата местя само погледа, по-скоро неволно. Започвам с нормално дишане, което после самО преминава в по-дълбоко, по-мощно и звучно такова. (В тоз ред на мисли, теб та видях веднъж как го изпълняваш, дишайки леко и напълно беззвучно. После го пробвах и по тоя начин, но не ми допадна особено. Ползвам го само понякога, не за друго, а за разнообразие на практиката, като средство против "автоматизиране".)
В края на прегледа дишането ми става все едно спя, или почти замира (но по тва време съм напълно будна и свежа). Предпочитам легнала на пода, щото позволява максимално отпускане и навлизане във "филма", но често съм го правила и седнала, понякога дори права или в движение. Случва се и спонтанно да сменя позата в течение на самия преглед.
3. На периоди. Например през 2009та се бях вкопчила в преглед, правих го месеци наред всеки ден. А се е случвало и с месеци да не се сетя ни веднъж. Спонтанният преглед ми допада много – считам, че ако в главата ми се завърти настойчиво някоя отминала случка, то тва не е случайно и следва да й се обърне фнимание. Едновременно с тва и списъкът си е списък. Има ляб и в двата варианта, не бива да се пренебрегва който и да е.
4. Досегашният ми опит сочи, че що се отнася до практика, колкото усилия вложа, толкова ефект ще получа. Под "усилия" да се разбира съвестност, редовно изпълнение, време, желание, концентрация и т.п.
Конкретен критерий, по който да отчета моментално ефекта от тая практика нямам и не знам да има. Упоменатите от теб усещания за "затопляне, сила, оптимизъм, ясен поглед" и т.н. могат да се постигнат и с обикновени релаксиращи/ дихателни техники, медитация, неправене или каквото и да е физическо раздвижване, т.е. загряване на мускулите. Апа тва с чувството, че "енергията се просмуква в тялото" съвсем не зная отде го изкопа – освен ако не е лично твое усещане.
Имам обаче един друг универсален критерий, който ми служи за отчитане на резултата от каквато и да е била практика: ако се чудя дали ми са е получило или не – значи не е. По него преценявам дали да се върна за повторни прегледи на вече прегледано.
Цялостният ефект от прегледа усещам с времето – когато започна да мисля за конкретни моменти от миналото си все едно, че е чута или прочетена история, без отношение към мен. Практически тест е да я разкажа на някого, наблюдавайки какво усещам, докато описвам сцените.
|
Re: Качеството на Прегледа [re: mo32®]
Re: Качеството на Прегледа