Обясненията за изпълнението на практиките не са теорията, която визирам. Дори и сега информацията не е изцяло публична и учителите предпочитат да споделят само при жив контакт.
Сценарият, който са ми разказвали, че често се е прилагал в миналото, е бил следният: ученикът, наред с първоначалната практика, заучава устна традиция под формата стихове/песни. Идеята е била: учи сега, осъзнавай след години. Пък и не се е знаело какво ще стане с учителя.
Когато учителят преценявал, че ученикът достатъчно е напреднал, му разтълкувал заучения текст. Устаната традиция е била мнемонично средство, а не заучаване на някаква теория.
Обясненията на практиките е ставало постепенно и след всяко обяснение, ученикът е изпробвал, а учителят е коригирал.
Теорията, за която говоря е следствие от наличието появата на откъслечни текстове на Запад и липсата на учители и практически ръководства. Пък и ние имаме някаква философска "традиция", при която свързваме философията с размишление, а не продукт на реално действие.
Конкретно за темата и клуба: книгите на Кастанеда датират в България от края на '70 г на минали век - тогава се появява първата. Първата книга с практичекса насоченост се появява '99г. 30 години! разлика между двете, време, за което всеки "кастанедианец" е мечтал, умувал, мислил, но не и практикувал тази система. Затова е редно, след такъв дълъг период на интелектуални занимания, акцентът да се смени и да мине към практиката!
___________
Редактирано от mo32® на 19.09.12 18:28.
|