|
Вдъхнових се от някой от псотовете на Ехолинчо и реших да споделя някой неща тук поради това.
Моето виждане на основа на опита ми е следното.
Трябва да има последователност по пътя. Когато има учител, тази последователност е в главата му. Ученика може да я осъзнае и оцени едва след време. Когато няма учител има два варианта: проба и грешка (който може да отнеме много време и сили), и вярно know how (точна последователност на стъпките). За съжаление книгите на Кастанеда не са наръчници, а сборници с информация, които всеки интерпретира както може.
От друга страна си мисля, дали ако някой ми беше дал вярната последователност преди десет години, сега щях да съм много напреднал?! Едва ли. Може би всеки сам трябва да се ориентира и така да докаже, че е достоен за знанието.
Когато свържеш това-вярната последователност със докъде щеше да си напреднал можеш да намериш каде ти е проблема. За пътя на знанието можеш да си сигурен че няма никакъв път, това да упражняваш парктики и да си мислиш че по този начин "напредваш" е чиста проба заблуда. Единственото от което имаш нужда в магьосничетвото е безмълвното знание, а до него се стига не по път а просто ей така. Практиките не са пътя те са убеждението че един ден ще се осмелиш да прескочиш условните граници, и тогава когато толкова ти писне да си идиот просто минаваш към безмълвното познание и вече си магьосник. И когато някога искаш да се върнеш ще можеш да използваш практиките като отправна точка(като стартер).
Т.е. единствемо трябва е да си приместим събиратеелната точка в зоната на безмълвното познание за да станем магьосници.Това звучи малко така въздушно, наголо цитирано и сдъвкано неколкохиляди пъти. Звучи така защото се използват понятия който се смятат за неразбрани и дори недостижими, но ще ви кажа че не е така, ще ви кажа че и други хора са манипулирали събирателната ни точка подобно на техниките и практиките на дон Хуан. За да си спомните ше трябва да се върнете назад в детството в началното училище от 1ви до 4ти клас че понякога и по нататък. Спомнете си как ни учиха на родолюбие, на патриотизъм, на любов към Майка България... споменте си часовете по история... споменте си сега отношението на учителя когато ви пуска химна на България... Помните ли? Сега си пуснете химна на България:
Сега отбележете промяната в настроението ви!
Аз ще направя своебразен анализ, когато българин чуе химна на република България го обземат патриотични чуства, гордос, радост че е част от древна нация, всеотдайност.... това е резултат от преместване на събирателната точка в точно тази позиция отговорна за това.... Да точно така! Ако си спомните чуството което сте изпитали когато си пуснахте химна ще намерите изключителни прилики в описанието непосредствено какво се случва при приместване на събирателната точка от книгите на КК... Как е станало това?
Това е резултат от една дълга манипулация на нашите събирателни точки от нашите учители, от близките ни, от познатите ни, от афторитетите ни... Но в какво се изразяват манипулациите? Ако сте си спомнили за началното училище сигурно се сещате за уроците от учителите, техните разкази, сещате се за настроенията когато някой(от гореспоменатите) е говорил за България.... Сега техниките за преместването на събирателната точка изглежда са уриците, разказите, настроенията.... но всъщност не те свършват работата а намерението на разказващия... Намерението на разкаващия закарва нашите събирателни точки до тази зона (която дискутирахме по горе- ще я наричам зона на патриотизъм) а ние сме свъзрали чуствата който са ни залели с техниките който той е използвал(разказите)... Химна е паметника на всички техники и уроци който свързваме със зоната на патриотизма. Така когато го чуем ние извършваме едно соебразно преместване и изпитваме чуствата и настроенията характерни за тази зона.
Ние познаваме множество начини за минимални премествания на събирателната точка за този свят, те в повечето случаи са необходими за оцеляването ни.
Тука ще направя отклонение от горното и все пак е свързано донякъде с техниките.
Как си представяте съвършения воин? Чист, спретнат, интелигентен...?
Мисля че Ехо си го представя с безкрайно бистро съзнание,свободна воля, изпълнен с трезвост от която би следвало да блика неописуем сила...
Трезвост, бистро съзнание, свободна воля.... това е безполезно, безполезно е да се мъчиш да подържаш постояно това състояние. Най важната нужда на съзнанието е потояното му обогатяване, сигурно се досещате че обогатяването на съзнанието става с изживяванията. Може да си представите нещата така:
Съзнанието е нашия огън, дръвата за огъня са нашите изживявания, а остатъчния продук е жизнения опит.
Как ще развивате вашето съзнание? Много просто, като му предлагате възможноста да се впуска в изживявания, но ако се впускате в изживявания ще трябва да жертвате част от трезвостта си както и ще трябва да вложите част от волята (намерението си), да жертвате част от отсраненоста си от ситуацията. Или за да храните вашето съзнание ще е нужно да го ЗАЛОЖИТЕ с риск да загубите свободата му, да загубите трезвоста си, да загубите бистротата му на възприемане.... И така ако стойте интертни, безпристрастни, с яснота, а си съхранявате цялото намерение незакачени никаде-тогава няма да имате изживявания защото те няма да имат смисъл, а съзнанието ви няма да търпи развитие, в тоя случай то би страдало. Ако направите малък залог, и пускате съзнанието си да се броди по само познатите пътеки изживяванията ви ще са семпли, неефктивни и незадоволителни.... съзнанието ви отново няма да се чуства добре.
Ако сте достатъчно смели да освободите съзнанието си да обхожда непознати хоризонти без да знаете дали някога ще си го върнете трезво, безпристрастно, с прекомерна яснота, осъзнаването ви ще се храни добре от новите изживявания и опитности и ще трупа много нов жиснен опит, но винаги с риска от поражение.
За целта, за да имате качествени изживявания ще трябва за някакви моменти да се прощавате с инертното си съзнание.
В тоя ред на мисли огънят от вътре представлява тоталното освобождаване на съзнанието при което то изпитва стотицихиляди или дори молиони години обикновен човешки опит в период по малък от секунда...
Това са милиони премествания в тази секунда, безкрайна опитност и голям набор от жизнен опит....
Това е за сега...
До скоро и с любов resio
|
По пътя на знанието
По пътя на знанието
