|
Темата е позициониране на ума в състояние на не-дуалистичност и действия на неправене. Техника на неправенето.
За да стане по разбираема техниката на откъсване (un-clutching) за навлизане на ума в състояние на не-дуалистичност и действието неправене, няколко примера.
Работата на ума се състои в непрекъснато експониране на определена мисъл на преден план в съзнанието. Всяка мисъл е като кадър от филмова лента. Отделните мисли формират поток. Потока от мисли се сменя непрекъснато, като ума се занимава с категоризирането и прехвърлянето на мислите в логически свързани нишки.
И така една мисъл се явява и екпонира пред екрана на съзнанието ни. Ако ума регистрира мисълта, той може да прецени дали тя е свързана с депресия, радост, тъга или друго. Ума категоризира мисълта и я прехвърля към съответна нишка от логически свързани спомени и концепции. Измършвайки това прехвърляне умът създава линия от концепции и модели с които моделира възприятието. Така умът корумпира чистото възприятие на сетивата и му налага собствена логика.
Рекапитулацията е обратен процес при който логиката се проследява и изгаря, прогаря и унищожава като освобождава сетивата от бремето на ума.
Съзнание изцяло блокирано от бремето на ума е пренатоварено с минал опит и не е в състояние да преживее настоящата реалност. Такъв тип съзнание проспива събитията и придава на новите картини и новия опит отпечатъка от минал такъв.
Ако умът е логически чист обаче той може да стигне до извода че съществяват напълно противоположни опити и логически последователности които си противоречат. Такъв ум е по-наблюдателен от избирателния и започва да изпитва допълнителен натиск в резуртат от трупането на взаимно противоречащи се наблюдения и опит. Такъв ум постепенно започва да се товари с дилеми и взаимно противоречащ се опит от който не може да се освободи.
При ум който имаме по-сложно изградена система от опит техниката на рекапитулация не е най-ефективна. В този случай се прилага друга техника un-clutching, откъсване, която извежда ума от състояние на даулистичност и го въвежда в не-дуалистичво възриемане.
Нека да си представим такъв ум като процесор с две ядра за разлика от ума който не вижда другата страна на реалността, другата страна на монетата. Той работи с едно ядро и само няколко потока, логики.
Ума с две ядра обработва в едното си ядра един тип логики, а във второто си ядро противоречащите на първото. Крайния резултат от работата на ума, е неговото претоварване с дилеми и трудно вземане на решения. Когато умът се претовари и измори от взаимно изключващите се дилеми се прилага следната техника на откъсвване, извества ката un-clutchingq pd навлизане на ума в състояние на не-дуалистичност.
Когато в полезрението на ума започне навлизане на дадена мисъл, трябва да се откажем от нейното поддържане още преди да сме преценили какъв е типа на мисълта. Тази техника е un-clutching, съзнателно откъсване от мисълта преди тя да окупира пространството на съзнанието ни и преди то да реши към кой поток да насочи мисълта - депресия, радост, тъга и пр.
Същото се постъпва и с второто мисъл, третата и така се блокира напиращия поток от мисли. Някои от тях изплуват, ума ги кварифицира и потока на мислите продължава, скоростта на обработка започва да се забавя, като ума започва да навлиза в състояние на тишина, намален вътрешен диалог и неоределяне кое какво е.
Понеже и двата потока от мисли този с един вид логика и този с другия вид логика започват да се разреждат ума навлиза в състояние на не-дуалистичност.
От това състояние на не-дуалистичност всичкси действия, физически действия, работа, почивка, упражнения, всяко действие вече не е правене, а не-правене защото то не е подкрепено от ежедневната логика според която имаме страни да/не, правилно/погрешно и пр.
Всички действия, няма значение какви са, при които ума е в състояние на поддържане на определена логика са правене, обратно всички действия при които ума не поддържа нито една от възможните логики е не-правене.
Активните физически упражнения, каквито и да са те, от какъвто и характер да са, но са в състояние на не-дуалистичност са неправене и те вкарват преживяването тук и сега. Ума вече преживява настаящето, настоящия момент, като образците от миналото, логиките и моделите са подтиснати.
Логическото мислене в състояни на не-дуалност вече не отразява илюзорна реалност, а логиката на настоящия момент.
Техниката на откъсване и неприлепване на мисълта към определени нишки и логики на ума се препоръчва за всички типове умове, но е най-ефективна е за тези при които вече ума е уморен от дилеми.
Редактирано от 9 Grass 8 на 24.06.12 20:13.
|
Establishing the mind in state of non duality
Establishing the mind in state of non duality
