|
Логиката която следваш е базирана на преценящия, сравняващ ум на споразуменията. На пръв поглед изглежда разумна, но тази логика е измамна.
Но има начин да се излезе от това състояние. Това е добрата новина.
В момента умът ти се намира в така наречената сравнителна реалност на съгласуване. Той съгласува и сравнява. Харесва, отрича, приема, доуточнява...
За да излезеш от това състояние ти трябва свръх задача, която да смаже този ум, да го блокира. Необходима ти е задачат такава, че умът на сравнителната реалност, коопериращия се с този или онзи, съгласуващия и преценящия да бъде пометен.
Сравнителната реалност е тоналът на сянката според нагуализма. Това е свят на измамна логика, на сенки и илюзии.
Светът на съгласуваните "истини" е изместил реалния свят, подменил го е.
В момента този ум ми поставя задача и той ще реши представи си абсурдната ситуация чрез сравнения с това или онова по своите си критерии кое било правилно и кое било грешно.
Ти вярваш ли че след като познавам играта на измамната логика на ума ще тръгна да я играя.
Няма да ти налагам никакви правила да правиш каквото и да е. И няма да ти налагам никакъв начин на мислене. Ако започна да го правя само ще задействам ума ти да работи на по-високи обороти и да преценя и да сравнява.
Това няма да допринесе ни най-малко за решаване на проблема, а даже ще го задълбочи. Това не е начина. Повярвай ми, умът ти е много гъвкав. Той няма да се предаде по този начин. Разбери.
Ще ти разкажа една история. Това е история за начина по който един йога лекувал кармата в съзнанието. Ще уточня, че Кармата е неприживяно настояще на ума ни. Понеже ума ни постоянно се занимава с различни неща той няма възможност да изпита настоящия момент в неговата цялостност и пълнота. Тоталното осъзнаване.
Тази пропусната възможност да срещнем реалността на момента, тук и сега, като избягаме във илюзорните логики на сравненията и съгласувания свят се трупа под формата на карма. Кармата е цената която плащаме заради това, че бягаме от реалността.
Съществуването в зоната на сравненията и съгласуваните изглежда удобно, но това е измамно удобство. То поражда кармата, която се събира в енергийните ни центрове.
От гледна точка на нагуализма това е светът на едното внимание или както Кастанеда го е предал от Дон Хуан, това е света на първото внимание. Това е свят на сенки и илюзии и пребиваването в него си има цена.
Енергийните блокажи влият на тялото ни и сформират бъдещото отношение към живота ни и предопределят съдбата ни. Те са заложени като нерешени блокажи, част от биопаметта ни.
Нагуализмът си има ясно изискване за това как се пробива света на сравнителната реалност и се навлиза в нова реалност.
Според нагуализма това става чрез напускане и преминаване
през протектора на тонала на сянката, пазител който преодолян става съюзник, божество на което ние трябва да разкажем абсолютно всички споразумения и сравнения които правим в живота си. Това е така наречената от Дон Хуан рекапитулация.
Пазителят ни преглежда и ако установи, че има още нещо в нас ни връща. Няма израстване на съзнанието ни. Пак се занимаваме с ума и сравнителната реалност.
Ето сега историята, как един йога, Рамсуракмар лекувал кармата на хората.
Прави си изводите какво ще трябва и ти да направиш с ума си, за да пробиеш измамната реалност на едното внимание.
Историята я разказва свидетел на случката. Свидетелят е Нинтянанда (друг просветлен йога), който от време на време ходи при него и го гледа какво прави. Нинтянанда разказва следното.
Лечителят на кармата, йога Рамсуракмар винаги носел здрави въжета около врата си. Така посрещал гостите си, които искали да бъдат духовно изчистени и просветени. Лечителят посрещал така и богати западняци, хора с положение в обществото, хора сравняващи и преценящи какво ли ще стане сега?
Йогата знаел много добре, че тези хора идват с преценящия си ум, с ума който сравнява и вътрешно се питат какво ли може да направи този?
Понеже този ум е на преден план, първа задача на лечинтелят била да срази ума им, да го блокира и да отпуши възможността за другия ум, тоналът на духа според нагуализма.
Лечителят не говорил с пациентите. Той им вързвал с едно въже краката,
с второ въже им връзвал здраво ръцете, а с трето краката и ръцете. Оставял ги да лежат на пода без обяснения.
След няколко часа лежане на пода, обикновенно 5-6 мотивите на преценящия ум да дойде и да получи знания и просветлиние започвали да се подлагат на преценка от самия ум на посетителя.
Най-надъханите, най-мотивираните издържали до 10 часа. Имало един два рекорда по 16 часа. За йогата нямало проблем да ги държи колкото сметне за добре. Той действал така, че никога няма да ги освободи и не им давал никаква надежда че това ще стане след определено време.
Никой нямал представа дали ще бъде освободен от това състояние и кога.
С опита си йогата добил представа кога започва ума да се предава.
Рано или късно идвал един момент, когато посетителят вече се предавал и мотивацията му да дойде и да получи просветление при такова отношение към него вече изчезвала.
След определено време физическото оцеляване на пациенто било под въпрос. Ясно ставало, че това е борба на живот и смърт, а лечителят нямал намерение да освобождава пациента. Той си вършел другаде работата и само от време на време хвърлял по едно око дали всичко е "наред".
За цивилизован и културно рафиниран ум, стоене в такова състояние 10 часа било твърде много.
Никой не може да получи възможност за знания, ако преценящия ум на сянката и илюзиите, трябва да казва колко и какви да бъдат тези знания.
Техниката на йогата се състояла в това да изпопва цялата мотивация
на презценящия и сравняващ ум на едното внимание. За да блокира възможността преценящия ум да каже кое, какво и колко.
Той пробивал пластта на ума и биопаметта, където се намират и дълбоките мотиви за вземане на едно или друго решение, подсъзнанието.
Стигал до енергийните центрове и енграмите, където са заложени подсъзнателни мотиви и неизживяни моменти от реалността.
Там където тялото ни е платило цената на илюзорната реалност на ума - кармата. Неизживяното тук и сега, непълнотата на преживения момент на реалността.
Подложените на този тип лечение се борели и молели да бъдат освободени да си отидат, но йогина само стоял и наблюдавал състоянието им.
Той им обяснявал, че тяхната мотивация за лечение изчезва. Гледал да не предизвиква враждебно отношение. Това било важно.
Само ги довеждал до състояние на разбиране какво става с тях. Съзнанието им трябвало да бъде будно за това което става с тях.
В момента когато пациента започвал да изпитва страх, той казвал:
- Спри с мотивацията към изчистване на кармата, когато изпитваш страх.
Страхът поражда нова карма и нова несигурност, която отново се запечатва в тялото и енергийните центрове на съзнанието.
Не тръгвай към никакви чувства и не изграждай отношение.
Изграждай отношение на любов и разбиране какво става.
Когато умът е притиснат до стената и се чувства застрашен и несигурен,
не е правилно да бъде мотивиран под давление на страха. Това ще предизвика нов неизживян момент на настояща реалност и нова карма.
Страха само пришпорва ума да бяга и да мисли и неговото мотивиране към действия в този момент е опасно. Умът не е животно, което да укротиш с пръчка като го притискаш към ъгъла и му казваш каква мотивация да има към определено действие.
В един критичен и неочакван момент лечителят освобождавал въжетата и казвал на посетителя да легне и да почувства разликата между настроението свързано със задушаващото вързване и свободата.
В този момент усещането за настоящ момент, ясния ум нахлува и измества ума на сравненията и преценките. Това нахлуване е момент в който за пръв път в човека, в съзнанието му нахлува тонала на духа на мястото на освободено от тонала на сянката пространство.
Пулса се забавя драстично поради нахлуването на новия ум и отстъплението на стария преценящ такъв. Пациентът диша освободен наслаждавайки се на момента и свободата.
Това е върховно преживяване с тялото и ума, което нанася съкрушителен удар на преценящия кое, как и колко ум.
Цялото тяло и умът се пренастройват и изчистват. Ума се позиционира да усети силата на настоящето съществяване и разбира, че другия ум заема незаслужено трона на първи.
Това и техника за пренареждане на тоналите и навлизане във второто внимание по метода на йогата лечител. Поне за известно време.
Ако тази линия се утвърди, резултатът е, че вече преценките на тонала на сянката остават на втора линия, а на първа се преживяванията свързани с действия и личен опит.
Така тоналът на ясния логически ум вече е в състояние лесно да приеме изчистената и ясна логика на Правилото и да се откаже от илюзорната реалност на преценящия и сравняващ ум кое било подходящо и кое не.
Самото логика на Правилото е сама по себе си техника за изчистване на ума от илюзорната реалност на тонала на сянката. Правилото е изключително силен инструмент за изчистване на ума и преживяване на новата реалност на двете ннимания и навлизане в безвремието. Ако си готов нищо не ти трябва. Правилото и неговата простота може да се укажат достатъчни.
От личен опит мога да кажа, че при мен пробива обаче не стана само чрез Правилото. Пробива стана чрез любов. Твърде лично.
Всики ум си има нещо специфично което го съкрушава. Според нагуализма трябва да е ясно какви са тоналите ти и тогава се предприеват съответните действия. Чрез тоналите също става. Мога да кажа, че след като отъждествих кой е съйзникът на тонала на духа ми от тогава придобих спокойствие, сила и увереност. Усещането, че знанието и знаещия са едно предпазва от страх и вдъхва увереност. Съюзника вдъхва такава.
Техниките за навлизане както в реалността на второто внимание така и в състояние на безвремие са много.
Всички медитативни техники които работят да вървят. Ако не работят минаваш към друга. Докато разбереш кояа е да теб. Медитацията е задължителна. Редактирано от 9 Grass 8 на 20.06.12 20:44.
|
Re: Официално обръщение към 9 Grass 8 [re: lakotavakan]
Re: Официално обръщение към 9 Grass 8