И тогава се случи. Много обичам лястовиците. Още от дете си мечтаех някоя доброволно да кацне на мен. Е, тази вечер също нито една не кацна на рамото ми, но летяха навсякъде около мен. Някои дори правеха завоите си на сантиметри от тялото ми. Беше някакво сюреалистично изживяване. Чувах ясно шума от крилете им, в полумрака виждах лястовиците, всичко беше някак като филма на Хичкок. Не знам колко време продължи, но на мен ми се стори доста. Накрая си седнах на стола. Лястовичките отлетяха... Замислих се, защо докато тези птици летяха около мен, нямаше никакъв друг шум?... От тези мисли ме извадиха странни проблясвания по небето. Вгледах се в далечината и разбрах, че наближава буря. Зачудих се, дали ще дойде насам. Скоро между двете планини на хоризонта се показа невероятно красива светкавица. От дясно започнаха начесто да се появяват много, но звука не идваше и разбрах, че са далече. Опитах да се вглеждам в тях и се зачудих как го е правила Жозефина. Та светкавиците се появяват само за кратък миг... Нагледах се на красоти. Имаше всякакъв вид форми, но всички бяха хоризонтални. Почна да ме достига и звука. Усетих, че бурята ще мине точно през езерото. Когато разбрах, че е време да си тръгна, прибрах стола и с колата се махнах от езерото. Когато стигнах бензиностанцията, паркирах и излязох да снимам поне една... но не успях. Затова пък се намокрих... Там и преспах. На сутринта заредих и се прибрах. Стига ми толкова усамотение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите