като го накараш сам да се премести

Народът е казал тъй: "Където не достига лъвска кожа, се пришива лисича."


Споменава ли се в тези други учения за необходимостта от достоен противник или той е една само патерица, необходима за бавноразвиващи се

Качествен противник е тоя, който те заставя да изследваш и опознаваш себе си, да се развиваш и да умножаваш знанията и уменията си. Тава е универсално правило, важащо без значение дали си се захванал с кастанеда, айкидо или търговия с гъби. Такива противници ще са ни полезни и необходими винаги и до самия край, защото този, който спре да се променя и да учи нови неща, спира да се развива и отпада от класацията.

От моя опит с б.и. мога да споделя, че най-силните и най-дразнещите ми противници в залата често с времето са ставали най-добрите ми приятели. Това, като цяло, е страхотно, но, също така, тук е точката, в която приключението някак свършва. Защото от "приятелите" се очаква да ни предизвикват да проявяваме силните си страни, без да търсят и да ръчкат из слабите. Последното е функция на "враговете".

В тоя смисъл дребните тирани са перфектните противници: те са наши помощници и учители, защото чрез тях откриваме слабостите си и щем-не щем - започваме да работим върху тях.


Трябва ли наистина да бъдем притиснати до стената, за да учим пълноценно?

На изток има някакви просветлени, които твърдят, че човек може да учи и по лесния начин. Моят опит сочи, че може и да може - ма язе такова жувотно ни съм яла, ни съм виждАла.