Пътечката те извежда на една поляна и ти прехласнато сядаш. Рано сутрин е, хладно. Влажно. Жадно вдишваш уханието на утрото. Вълма мъгла се носи ниско над поляната и ти несъзнателно се вслушваш в говора на горските обитатели. Учудва те , че всеки си знае мястото и сякаш усещаш какво е хармония. Змия бавно пропълзява покрай теб, не оставя диря. Очите ти се спират на шипков храст и ти виждаш малък славей. Прехласваш се по неговата песен. Той отлита. Пробягва лисица... Проследявайки я с поглед, ти забелязваш неразумен врабец да подскача около нещо, вероятно червей. Искаш да извикаш...но е късно. Започваш да учиш. Макар и да си на върха, винаги има по-голямо нещо от теб. Но това не пречи на хармонията. Въздухът все още е свеж, влажен, изпълнен с вълшебни ухания. Приказните звуци галят ушите ти, сякаш те приспиват. Но тръскаш глава, изправяш се и пак поемаш по невидимата пътека... Някъде по нея те чака друг урок. Само дръж очите си нащрек.

Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...