Колкото повече задържам да не си „говоря“ ставам все по-мрачен и ме налита някаква гнет и тъга. Самотата става осезаема и трудно успявам думата „сам“, да не я обвържа със „самота“. И при вас ли е така или си е моя изява на егото?

мрачен и тъга са оценки, сиреч мисли ... когато спреш вд само чустваш без да лепиш етикети (мисли) на всяко чувство и усещане, от което следва че не е имало реално спиране на вд ... от последващия постинг става ясно че се напъваш да задържиш вд чрез задържане на дъха, което не е особено плодотворно защото това не е устойчиво състояние, задържаш го за малко с усилия и после си наваксваш с учестено дишане и усилен вд ... по-добре е да го оставиш да затихне и спре сам вместо да се напъваш да го спираш с усилие на волята и в крайна сметка с незабележим вд (дали наистина го спрях, колко време мина откак съм го спрял, дали е достатъчно, как се чувствам, олеле задъхвам се ... )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите