|
Да ме прощава джийвс, че се налага да отворя нова тема за "смъртоносната тема", но ракурса под който я е поставила за разглеждане за „живота” след смъртта” взе някак да ми нагарча от сладникавост, изкуственящина, фантасмагоричност и нереалистичност.
То вярно, че „смъртната тема” си е нещо като „основна тема и идея” на тоз клуб, а Кастанеда майсторски се е постарал да й предаде (на смъртта) романтичен, героичен, метафоричен, дори лиричен, но най-вече мистичен и мистериозен, да не кажа мистификационен ореол,
чиято магичност така е сграбчила за сърцето всеки клубен кастанедианец (човек, който е прочел или не книгите на кастанеда и идва да си бъбри тук за тях), че го е оставила не само без дъх, ами и без достатъчно ум, да се отърси от лепкавата майа/илюзия „за смъртта, като за нещо, като нищо на света” и да
я погледне директно, без заобикалки и фантазни украси, от упор, право в очите и от една ръка разстояние.
Прегледах архива по диагоналния метод и всичко, което видях като драсканици и разсъждения за смъртта са толкова наивистични, копирани от Кастанеда, толкова изсмукано от пръстите на краката, че категорично ти става ясно, че тези хора тук нямат никаква представа за смъртта, дори ако са им умирали близки или дори, ако самите те са имали „близки срещи със смъртта от втори род”
Разбирам интереса на джийвс и всички останали към вечната тема за „живота след смъртта”, но всички интересни неща по нея вече са дъвкани и предъвквани, казвани, писани, филмирани и т.н... Дори и да продължат да излизат нови неща по тази стара тема и дори да са интересни, „вълчия глад за разконспириране на смъртта” никога няма да бъде утолен, по простата причина, че винаги докато сме в състояние да разсъждаваме по тази тема, ще ни убягва именно личното, персонално преживяване на смъртта и на „живота след нея”. Дори широко коментираните състояния на персонално преживяване на коматозни състояния – по-дълго или по-кратко преживяване на кома, винаги са лишени от автентичност, защото дори разказвачите, преживели подобни състояния, се чувстват ампутирани от неспсобността си да предадат точно и задоволително и цялостно случилото се.
Лично мен не ме вълнува толкова, какво има да става след смъртта ми със самата мен, а всъщност винаги ме е ме интересувал точно мигът или времето на смъртта. Това е така, защото само тогава, гладът за разбиране на смъртта от ума преживе, може да бъде истински утолен в краткия мигновен отрязък, докато смъртта нахлува в остатъците ти от съзнание в този свят и връхлитайки те ти дава онова прозрение и осъзнаване за нейната същност, което цял живот си преследвал с алчно любопитство, обилно полято със атавистичен страх.
Напоследък до това разбиране и усещане на смъртта ме доближава в много по-голяма степен сблъсъка с натуралната неподправена истина за смъртта в тоналното й измерение, отколкото гръмките заучени от книгите описания на „смъртта като съветник”, „смъртта като приятел”, „борба със смъртта” и т.н. изпразнени от фзичическо съдържание фрази...
Последния писък на модата на модерните времена за грижа за тялото, йога, фитнес, всякакви физически упражнения и напъни да изглеждаш по-млад, по-красив и с отчайващата надежда за удължаване на живота с някой друг ден, месец, години, десетилетие, колкото и на фона на ежедневното мислене да имат някакъв смисъл, на фона на смъртта изглеждат като гротескни кълчотения, за да й се харесат и да им даде по милост още малко животец...
Та приготвих си по този повод няколко истински „смъртоносни” истории, после се отказах , като преминах на интересни статии и теми за обсъждане на смъртта в нейния оголен до болезненост вариант на хора, които са смъртоносно болни и очакват смъртта си непосредствено, а не ей там някога, някъде в необозримото бъдеще, както обичат да си витиеватстват в тоз клуб.
Статията, която съм приготвила да пусна, не беше за тоз клуб... Първо си мислех да я пусна в клуба на болните от рак... обаче като поразгледах там, какво да видя... там темата е табу, въпреки че открито обсъждат страховете си, болестта си и много хора мрат като мухи, докато си обсъждат лечението... после намерих два клуба - широкотематичен тяснотематичен, където най-открито са обсъждали евтаназията и се оказа, че там простите обкновени хорица са много по-напред в обсъждането на смъртта, от супер-хипер-претенциите на кастанедите тук, да са спецове по темата за смъртта.
Така че, излизайте от дупката на собствените си егоманиашки претенции, лалугери такива и седнете веднъж смело, остро, до болка истински обсъдете темата за непосредствената смърт, за евтаназията, за болката, за самотата, за отхвърлеността и отчаянието, а не
да ми развивате изкуственяшки темата за „живот след смъртта”, след като дори не можете да вложите средно-интелигентна проява на въображение, сами да измислите оригинално, какво се случва, ами повтаряте и потретвате известни и втръснали до болка неща.
|
Темата за смъртта
Темата за смъртта
