може ли без оценяване на нещата?

замисли ме. На "нещата" или на хората? Щото без оценяване на нещата май не може. Така просто функционираме в този свят. Трябва преценка на неща и положения, за да можем да предприемем някакво действие. Един вид трябва да знаем къде сме в цялата картинка, а тук без оценка не може.

оценката на себеподобните я оставям настрани, там е ясно- съизмерваме се с тях щото егото ни го изисква.
Ако сме поотсякли някой и друга глава, пак може да се съизмерваме без това да повод за гордост или самосъжаление, тогава ще е просто отчитане на някакви факти така както ги виждаме. Това е приемане.

и ако може как ще преценим кое е добро и кое лошо ?

значи отговора дали може не е еднозначен. Аз почти смятам че не може. въпроса е какво правим с оценката и какво произтича от нея - дали повишено самомнение, или платформа за промяна.

За хората има различни критерии за добро и лошо. За воините, или поне тези които се стремят да вървят по тоя път, мисля че има само един критерии: добро е това, което е направено пред лицето на собствената ни смърт като свидетел. Всичко останало е лошо.
Както виждаш, нещата пак са твърде лични и няма извънличностни критерии.
и като казвам "лични" имам предвид само личната сила и способността ни да осъзнаваме че сме смъртни във всеки миг. или поне да се стремим да го правим.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...