Напоследък разбирам, че спирането на мислите по никакъв начин не решава въпроса със самомнението

Ехо, не ми казвай, че си си мислил че като спреш вътрешния диалог и вече всичко е наред, и си магьосник, и самомнението ще си иде някак от само себе си, само щото си спрял мислите?

нещата са обратно- първо и най-първо и най-напред, се гледа да се намалява самомнението. За това не са необходими нито гимнастики, нито практики, нищо, освен желание и осъзнатост.
Сега не ми обяснявай моля, че за да се повиши осъзнатостта, трябват практики. Аз не ги отричам, както някои си мислят. Това което винаги съм казвала, и ти потвърждаваш с горното си мнение, е че загубването в практиките е твърде обичайно нещо. Правил си толкова много практики, а едва сега си забелязал че спирането на диалога/мислите, не води до намаляване на самомнението? Това означава че си очаквал да се случи?
Ми не води. И няма как да доведе. И втренчването няма да доведе, и тенсегрити, и сънуването няма, ако едновременно с това човек не си постави за цел да е буден и бдителен към егото и най-дребните му прояви.
Отделно дето егото абсолютно и веднага се надува само от факта че прави практики.
Чудесни са смаляване на самомнението са четирите споразумения на Дон Мигел Руиз. Не искат много- просто да ги държи човек под око, да е съзнателен и честен и да ги спазва колкото се може по-често. Да се възпира когато ги нарушава. Да е честен за да вижда кога ги нарушава.
ама колко често се сещаш за тях? Знаеш ли ги изобщо? сигурно си ги чел, ама знаеш ли ги? Да му се невиди, това са само 4 прости неща, мозъка може да помни дотолкова, а влияят на цялото отношение към света и на поведението ни. Опитай целенасочено да ги спазваш десетина дни и виж разликата в поведението си.
Те не са панацея за самомнението, но са най-доброто начало което можем да имаме.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...