|
само дето такъв разговор нито ми е интересен, нито ми разкрива някакви особени тайнства или хоризонти.
Кое не ти стана ясно?! Говоря за самомнението дето го демонстрираш с това, че се дразниш от разни неща. Човекът пишел неграмотно! Толкова може. За сега. Ако иска да се научи, ще се научи. Важното е какво каза, а той определено има мнение. Мнение различно от нашето, на единиците, които пишем тук. Дори и да е небезупречен в действията си, трябва ли да го съдим?! Наша работа ли е? И по-добрия въпрос, защо се дразним?
И да, пиша ти като приятел, не като ласкател. Самомнението е най-големия ни враг, по-голям дори от Летача. Мислите можем да спрем с усилие на волята, умът в един момент ще отстъпи, но егото ни не може да се заличи.
И като стана дума искам да те питам, пък и всеки друг с желание да вземе отношение, каква връзка може да се направи между Летача (Ума) и самомнението? И въобще свързани ли са? Напоследък разбирам, че спирането на мислите по никакъв начин не решава въпроса със самомнението.
носталгия по безкрая
|