Нормално е, ами, кой казал, че е ненормално.
Моят подход по принцип е такъв - навярно не е много рационален. Най-бързият начин да ме откажеш от нещо е да ми дадеш последователни стъпки, които да изпълня - на секундата губя интерес. Хич не обичам някой да ми казва как да правя нещо.
Ей, като взех уж да уча пиано много се ядосвах, че ми казваха как трябва да си слагам пръстите. Ми ше си ги слагам където си искам и както си ми е удобно, бе, ако искам и с краката си ще свиря! Отсвирих уроци и сичко още от първия път и зех да си се занимавам сама. Оказа се, че ако си ги слагаш, дето си искаш, по някое време не ти стига дължината на дланта, за да свириш. В крайна сметка пръстите сами ми се нагласиха на правилните места, но изгубих време, за да го открия сама.

Много време губя в глупости, за да разбирам общоизвестни неща, дето мога да ги науча с едно две упражнения. В почти всичко съм така - ето и в сънуването. Очевидно се смятам за голям откривател.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите