|
Както всяко друго нещо, и те изискват време и енергия. Вода, храна, чистене, пресаждане, топло-студено, мокро-сухо, светло-тъмно, вън-вътре. Така де – или ша го правим както си трява, или го оставяме за някой друг.
Към момента седят, накацали по мебелите, пода и первазите и чакат да им организирам "зазимяването". Тея отвън ще влязат вътре, други ще идат на тъмно, на трети ще се намали дажбата вода и т.н.
Всяка пролет и есен стигам до тоя неизбежен момент, в който се опитвам да измисля някаква схема за перфектното място и разположение на всяка саксия – така, че растението да няма нужда повече от моята намеса. Което, разбира се, никога не се получава – гадните неща си имат собствено мнение и начини да те накарат да им обърнеш внимание: прорастват във всички посоки и си чупят саксиите или се засенчват взаимно; зимата ръсят навсякъде сухи листа и клонки, гният или измръзват; лятото съхнат бързо, изгарят или се лепят по прозорците, сякаш искат да ги пробият и да се измушат навън...
Каквото и да предприема, то може да бъде направено перфектно само по отношение на настоящия момент. Защото утре някои от тях пак ще имат нужда от поливане и почистване, след месец-два други ще трябва да се пресадят, а напролет пак ще търсят свежия въздух и слънцето навън.
Същото е в работата, в отношенията с другите, с целия ни живот. Стремим се да натъкмим всичко така, че да бъде подредено, цялостно и завършено – веднъж завинаги. А това няма как да се случи. Не и по физичните закони на тая вселена.
На това ме научиха цветята – че перфектността на едно действие е възможна единствено в този момент, тук и сега, защото с всяка изтекла секунда нищо в този свят вече не е същото; че при всяко завъртане на крана от чешмата потича друга вода; че всяка сутрин изгрява ново слънце; че зад всяко плоско, сдъвкано и обезцветено клише дремят протоядрата на цели галактики от наситени усещания, смисли и възприятия; не спират да ми припомнят, че безупречността на действията няма минало и бъдеще време, защото съществуването се изразява само в сегашният момент; единствено "тук и сега" действията ни могат да бъдат перфектни, защото всичко, освен този момент, е илюзия, която извън рамката на "тук и сега" няма смисъл и значение и е просто прах на вятъра.
Благодаря за фниманието. А тук и сега отивам да зазимявам
|
На какво ме научиха цветята
На какво ме научиха цветята
