За все по-увеличаващия се брой учени, които възприемат и започват да
използват холографския модел бързо става ясно, че той действително помага да се
обяснят всички паранормални и мистични преживявания, а през последните 5-6
години продължава да подтиква изследователите и да хвърля светлина върху все
повече необясними преди явления. Например:
 През 1980 г. психологът д-р Кенет Ринг от Университета на Кънектикът
допуска, че преживяванията на прага на смъртта могат да бъдат обяснени
чрез холографския модел. Ринг, който е президент на Международната
асоциация за изследване на състояния на прага на смъртта, смята, че
подобни изживявания, както и самата смърт, не са нищо друго, освен
преместване на нечие съзнание от едно равнище на холограмата на
реалността на друго ниво.
 През 1985 г. д-р Станислав Гроф, ръководител на психиатричните
изследвания в Мерилендския център за психиатрични изследвания и
асистент по психиатрия в медицинския факултет на университета „Джон
Хопкинс", публикува книга, в която стига до извода, че съществуващите
неврофизиологически модели на мозъка са неадекватни и само някакъв
холографски модел може да обясни неща като архетиповите
преживявания, неочакваните срещи с колективното несъзнавано и други необичайни явления, които настъпват при изменени състояния на
съзнанието.
 През 1987 г. на годишното събрание на Асоциацията за изследване на
сънищата, проведено във Вашингтон, физикът Фред Алън Улф направи
изказване, в което твърдеше, че холографският модел обяснява
осъзнатите сънища (необичайно ярки сънища, в които спящият осъзнава,
че е буден). Улф смята, че такива сънища в действителност са посещения
на паралелни реалности, а холографският модел в крайна сметка би ни
позволил да развием една „физика на съзнанието", която ще ни даде
възможност да започнем да изследваме по-цялостно тези нива на
съществуване в други измерения,
 През 1987 г. д-р ф. Дейвид Пийт, физик от Кралския университет на Квебек
(Канада), твърди в книгата си, озаглавена Синхроничност: Мостът между
материята и ума, че синхроничностите (съвпадения, които са необичайни
и толкова психологически значими, че не изглежда да са резултат само на
случайност) могат да бъдат обяснени чрез холографския модел. Пийт
вярва, че такива съвпадения са всъщност „цепнатини в тъканта на
реалността". Те разкриват, че нашите мисловни процеси са свързани с
физическия свят много по-тясно, отколкото се подозираше досега.
Това са само няколко от провокиращите мисленето идеи, които ще бъдат
разисквани в тази книга. Голяма част от тях са извънредно спорни. В действителност
самият холографски модел е във висша степен дискусионен и в никакъв случай не е
приеман от множество учени. Въпреки това, както ще видим, мнозина видни и
влиятелни мислители наистина го подкрепят и смятат, че той е може би най-точната
картина на реалността, с която разполагаме за момента.
Последен щрих към доказателствата в подкрепа на холографския модел е
самото паранормално. Това не е маловажен момент, защото през последните
няколко десетилетия се натрупа забележителен масив от данни, които подсказват, че
нашето съвременно разбиране на реалността, солидната и удобна картина на света,
която сме изучавали в колежите, е погрешна. Тъй като тези открития не могат да
бъдат обяснени от който и да е от нашите общоприети научни модели, науката в
повечето случаи ги пренебрегва. Обаче обемът на данните достигна точката, в която
положението вече става неудържимо.
Само един пример - през 1987 г. физикът Робърт Джен и клиничният физиолог
Бренда Дън, и двамата от Принстънския университет, обявяват след десетилетие на
упорито експериментиране в тяхната Принстънска лаборатория за изследване на
машинни аномалии, че са натрупали неоспорими доказателства за способността на
ума психически да взаимодейства с физическата реалност. По-точно Джен и Дън
откриват, че и само чрез съсредоточаване на ума хората са в състояние да повлияят
на начина, по който действат определени машини. Поразяващо откритие, което не
може да бъде обяснено и вписано в нашата стандартна картина на света.
То обаче може да бъде обяснено чрез холографския възглед. Щом
паранормални събития не могат да бъдат разяснени в рамките на нашите
съвременни научни разбирания, значи те изискват нов начин за виждане на
вселената, нова научна парадигма.
Но защо науката така се съпротивлява, когато стане дума за паранормалното?
Този въпрос е по-труден. Като коментира съпротивата, на която се е натъкнал поради
намиращите се в разрез с общоприетото свои възгледи за здравето, д-р Бърни С.
Сийгъл, хирург от Йейл и автор на бестселъра Любов, медицина и чудеса, твърди, че
причината е в пристрастеността на хората към техните убеждения*. Сийгъл казва, че
затова, когато се опитваш да промениш убежденията на хората, те реагират като
наркомани.
Изглежда в наблюдението на Сийгъл се съдържа голяма доза истина, особено
като си припомним колко много велики прозрения и открития в историята на
цивилизацията първоначално са били посрещнати с такова страстно отхвърляне. Ние
сме пристрастени към нашите вярвания и се държим като наркомани, когато някой се
опита да ни отнеме мощния опиум на нашите догми. И тъй като западната наука през
последните няколко века гледа с недоверие към паранормалното, тя не иска да се
откаже от своята наркомания толкова леко

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций