|
И така, да продължим с цитатите:
"За да обясни тези схващания, дон Хуан бе разделил съзнанието ни на три неравномерни части. Най-малката част беше назовал „първото внимание“ и беше казал, че това е съзнанието, което всеки нормален човек е развил у себе си, за да се справя с всекидневния свят; то обхваща възприятията на физическото тяло. Друга, по-голяма част, бе нарекъл „второто внимание“ и го беше описал като съзнанието, от което се нуждаем, за да долавяме нашия сияен пашкул и да се държим като сияйни същества. Беше казал, че докато сме живи, второто ни внимание остава на заден план, освен ако не бъде изведено напред чрез умишлена тренировка или в резултат на случайна травма, и че обхваща съзнанието на сияйното тяло. Последната част, най-голямата, беше назовал „трето внимание“ — неизмеримо съзнание, което ангажира неопределими аспекти на съзнанието на физическото и на сияйното тела."
А ето и черешката:
"Дон Хуан бе доразвил възражението си. Казал бе, че воденето на записки е начин да се ангажира първото внимание в задачата да се запомни, и че аз съм си водил записки, за да запомня какво е казвал и правил той. Препоръката на дон Хенаро не била шега, защото писането с върха на пръста ми върху лист хартия като "неправене" на воденето на записки щяло да подтикне второто ми внимание да се фокусира върху запомнянето и по този начин няма да трупам листа."
и,
"Дон Хуан ми беше обяснил, че понякога "сънуваното тяло" се нарича „двойник“ или „другият“, тъй като е съвършено копие на тялото на "сънувача". По същество то е енергията на едно сияйно същество — възбяла, призракоподобна еманация, която се проектира вследствие на фиксирането на второто внимание върху един триизмерен образ на тялото. Дон Хуан беше обяснил, че "сънуваното тяло" не е дух, а е истинско като всичко, с което ce занимаваме в тоя свят. Казал беше, че второто внимание неизбежно се фокусира върху цялостното ни същество като енергийно поле и трансформира тази енергия в нещо подходящо. Най-често това е образът на физическото тяло, с което ние вече сме напълно запознати от нашето всекидневие и поради използването на първото ни внимание. Онова, което канализира енергията на цялостното ни същество да произведе нещо в границите_на възможното, е известно под думата воля. Дон Хуан не можеше да каже какви са тия граници, освен дето на нивото на сияйните същества обхватът бил толкова широк, че било безсмислено да се опитваме да установим предела — така енергията на едно сияйно същество може да бъде трансформирана чрез "волята" в каквото и да било."
;
""Виждането" например е последната придобивка на човека на знанието, а "виждането" се постига само когато човек е "спрял света" с помощта на техниката на "неправенето"."
"Той определяше "неправенето" като необичайно действие, което ангажира цялото ни същество, като го принуждава да осъзнае сияйния си сектор."
;
"Нали разбираш, "сънуването" е "неправене" на сънища и щом "неправенето" върви, ще тръгне и "сънуването"."
Зная, че сте чели книгите. И аз съм ги чел, но интересно как почти нищо от прочетеното не остава в оперативната ни памет, ценностната ни система. А именно тя определя как живеем. От тези цитати се вижда основната роля на неправенето в проявата на второто внимание за целите на сънуването и виждането. С енергията спестена от намаленото самомнение, човек определено е в състояние да се заеме с неправенето. И още нещо, ако разберете това ще сте в състояние да го приложите, прочита не е достатъчен.
"А другият еднопосочен пост, водещ от разума към безмълвното познание, се нарича „чисто разбиране“."
Благодаря за вниманието.
Виж какво се случва!
|
Вниманието
Вниманието
