разбира се, че са различни. инак щяхме да сме запрашили всичките татък петнайсте внимания и нямаше да са плюнчим тука и да са напъваме с практики ден след ден.
един глупак не може да спре да бъде глупак като седи и си повтаря "аз съм глупак, аз съм глупак". когато КК казва на ДХ, че е осъзнал, че е BF и го пита кво да направи, ДХ пада от смях и му отговаря, че за начало може да спре да се нарича "BF". по същия начин го инструктира и за сънуването – дори никога в живота си да не е имал осъзнат сън, за да започне да сънува трявало да възприеме поведението и настройките на сънувач. така работи намерението. да възнамерим нещо не значи да седим и мечтателно да кроим планове за далечното бъдеще, а да се задействаме и да създадем всички условия за случването на възнамереното тук и сега. ко ще да е самата невъобразимост.
моето разбиране е, че няма значение дали човек се счита за некадърник или за магьосник. и в двата случая се фиксира върху себе си и пропуска важното. вярно, не е зле да сме наясно какво сме постигнали на практика и колко път имаме до целите си. ма такива проникновения сами по себе си нищо не значат. още по-малко смисъл имат, когато идват отстрани. не можеш да накараш никого да приеме за реалност нещо, до което не е достигнал сам; нито да иска това, което не иска. можеш само да му го натрапиш и да го накараш да кряка и да рита още повече. лошо няма де, освен ляб трява да има и зрелища
|