Така е, става по-нов глупак. От онези, които мечтаят да са си старите глупаци. Само, че няма връщане назад. Честито, вече сте нов глупак!
„Трупането” или връщането към себе си (както предпочитам да го наричам) в един момент разклаща много силно тонала. При едно такова разтърсване, много неща от него просто биват пометени и после остават само като кухи и безжизнени конструкции, които в същото време обаче крепят средностатистическия човек – а това е толкова абсурдно, че новият глупак се пита: "Защо всичко стана толкова призрачно и нереално? Сега какво ще правя?".
Светът разпадне ли се, после никога не може да се нареди по същия начин. Старите неща не могат да те вържат повече, за див глупашки ужас. Затова новият глупак, дори и да иска (а понеже е глупак , той иска), не може да бъде увлечен от отпадналите от него неща. От една страна това е добре, защото той няма как да изразходва повече енергия по тях, но от друга – това е доста зле, защото светът му е разбит и той намира нов канал, където да пропилява енергията си, а именно: да се ужасява до полуда от това.
Но основното е, че новият глупак никога не може да стане отново старият глупак. Той има проблеми от малко по-различно есетство, от споменатите по-горе.
Финито ла комедия.
|