Днеска и тук ще се ожаля.
Тоналът познава само две основни състояния - страх от смъртта и влечение към нея. Питам се по какъв начин се взема за съветник смъртта?
Знам, че ще умра, дори понякога го искам, но това не трасформира самосъжалението във веселие, само задълбочава назолабиалните гънки.
Не ви ли минава през ума че нищо няма смисъл?

И всичкото това заради една лИбоФ, която си отиде[cry]