Питам Ви... самосъжалявате ли се и по - важния въпрос - как го трансформирате това?
Освен всичко останало, което сме го дъвкали тук до пръскане на очните дъна (и разбира се, всички практикуваме ), като преглед, неправене и т.н.,ето ти един метод, който работи без предварителна подготовка, знание, енергия и прочие:
1. Не подтискай самосъжалението или казано с други думи, съжалявай се колкото си искаш! Ако Умът усети че го подтискат, реагира.
2. Докато се самосъжаляваш - действай - Умът може и да се съпротивлява на подтискане, но въпреки че съзнаваш, че действаш, той не реагира, защото защитите му са мързел и невежество, а не да пречи на действието.
Постави си малки и изпълними цели, успехът ще те окуражи и мотивира. Действай, действай, действай!
3. Като се натрупа малко опит, може да се мине към по-"сложните" практики като преглед, ако не ги правиш вече де.
Хубавото на горния начин на действие е, че може да се прилага към всичко и работи. Умът мрънка, ти действаш - няма значение дали е в личния живот, кариерата и т.н. Едно време по физика ни казваха, че машинистът пускал влака да тръгне назад, за да го изведе от състояние на покой, след което било по-лесно да го подкара напред. По същата логика човек трябва да се извади от състояние на покой и да започне да действа. Това го мобилизира, раздвижва енергията, намалява нервното напрежение.
Това е. Методът е прилаган от доста хора и гаранция, че действа. Разбира се, ползваме проста програма, която да даде схема на ума, защото ума иска схеми, не че е толкова важна. Но програмата можеш и сама да си я направиш. Нещо важно - направи я едва втората или третата седмица, след като започнеш, Няма нужда да засядаш и да се готвиш няколко седмици да я правиш, пък тепърва да почваш.
Успех!
___________
Редактирано от mo32® на 10.07.11 19:06.
|