|
Тема |
Re: Нищо не е излишно! [re: mo32®] |
|
Автор |
пороят (илюзионистка) |
|
Публикувано | 09.07.11 07:06 |
|
|
На тренировките по годжу-рю имаме един поздрав, който се изпълнява задължително преди практика по двойки. Представлява кратък поклон с думите "Заповядай и бъди мой учител". Изразът е един и същ, без значение от възрастта, пола или ранга на този, към когото е отправен. Другият отговаря по същия начин.
Няма значение, че непосредствено след тва ще си завещаем по пет синки, да си ги носим две недели. Също и че ще си подаваме ръка да се изправим, а десет секунди по-късно някой ще получи крак в носа. Няма значение дали ще си правим физиономии и ще се хилим един срещу друг, докато правим ФП, или ще се надпреварваме кой ще си изпълни техниката по-бързо и по-стегнато, за да свари другия неподготвен и да го цапардоса. Няма значение кои сме и какви сме извън залата. Нито кой колко и какво (не) знае.
През цялото време, настройката на всеки от нас към човека отсреща е една и съща: "Заповядай, бъди мой учител.". Преди всяка смяна на партньора или да се разпръснем в групата, се прави още един поклон с "Благодаря за урока".
|
| |
|
|
|