Нормално е да има дефицит на радост – ние сме изстрадал народ и това ни е направило леко мрачни и драматични люде. Няма лошо, нито хубаво в това. Просто е една причина за състоянието на нашия дух.
Пет века българите са се учили да крият радостта си от нещата, в малкото моменти когато са имали повод за тях, и после дори са отвикнали да се чувстват радостни. Та ние дори имаме поговорки за това - Много хубаво не е на хубаво...хората са се плашили от радостта. Бабите ни казваха да не се смеем много, че ще плачем после. Говорила съм с хора, които са били очевидци на събитията в Беломорска Тракия през Балканските войни – за това какъв е бил животът им и преди това. Трудно е да видиш ада и после да си лек и жизнерадостен човек. Още по-трудно когато това е цяла нация , която отпечатва духа си върху последващите поколения.

Приемам, че това е част от пътя както нашият, така и на човечеството.
Така, че напълно разбирам причините за това. Това, което мога да направя е аз да надскоча тази щампа, отпечатана в нас.

А за непоносимостта ти към народните ни трели – верно необяснимо...едно е нищо да не носи...но непоносимост!! има нещо вече тук! Да ги свързваш случайно с чардаци и кебапчета?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите