|
Тема |
Re: Искам да мога да бягам [re: jeevess] |
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
|
Публикувано | 15.04.11 10:58 |
|
|
Ахааааа,... е, това обяснява защо аз не виждам "нещото".
Значи, с всичко което каза за качествете на българина съм съгласна. Това, което се е бъгнало при мен по някаква незнайна причина е органичната ми непоносимост точно към прекрасната българска народна музика. Не, не го казвам в ироничен план - наистина го мисля. Има песни, които харесвам и като текст, и като изпълнение, даже не просто ги харесвам, а им се възхищавам. ...Но не ги издържам повече от половин минута, даже и това е много. Не знам защо това е така, нямам обяснение - нито логично, нито алогично. Но не издържам националните ни ритми, не ги понасям, за мен са мъчение. Кой знае какво се е случило някъде дълбоко в детството ми или ...Господ знае кога и къде. ...
Но вчера се случи нещо ново: шофьорът на 94 беше надул радио Мелъди - по-специално песента "Един неразделен клас". За пръв път в живота си се усмихнах на българска песен. Не, не преувеличавам - за пръв път беше. Имаше настроение, лекота, радост... и си помислих, че радостта е голям дефицит по тези ширини.. не че нямаме чувство за хумор, особено примесено със само-ирония. Но чиста радост, ей така - спонтанно между хората... ето това беше нещо ново за мен!
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|
| |
|
|
|