Много хубава тема. Народите са като хората - тяхното минало ги прави такива каквито са и това по някакъв начин се отпечатва като щампа в духа на човека, принадлежащ към този народ.

Душевността на българина всъщност има доста дълбоки и многообразни прояви, като всяка друга народност. Народът ни е такъв, вследствие на всичко, което е преживял през вековете. Въпрос на желание е върху кое ще акцентираш.
Ето най-забележителните му черти, според мен:
смелост, устременост, остър ум и изобретателност, толерантност, самоотверженост, непреклонна воля
а ето и другата страна на монетата:
предателство, овчедушие, примиримост, вечно оплакващи се мрънкалници, безотговорност, завист.
Можем да бъдем и едните и другите. И сме били през вековете. Примери безкрайно много.

А ето и нещо, което всички обичаме като нация. Което ни прави щастливи като общност – българските народни танци и музика . Цял свят ги е признал като нещо изключително, а не можем да отречем, че не ни трепва сърцето и краката като ги чуем и като затанцуваме (кой как свари и кой как умее)

Я си представи Гергьовден е...пролетно убаво утро...в китно зелено балканско селце...приклекнеш да помиришеш божура, па от някъде се залее народна музика в ритъм седем осми и направо ти се изпълва душата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите