О, много благодаря!
Като сме се разприказвали за капоейра да продължа още малко.
За мен най-интересното беше да усетя духа на капоейра, отношението и намерението на създателите й. (Което най-добре се случи, като разучавах песните им.)
Ако се поровиш малко в нетя, бързо ще намериш, че тя е възникнала, като боен танц или изкуство на робите, а впоследствие на съпротивата и съответно е пропита със стремеж към свобода. Но заедно с това в нея има и невероятно съчетание на изтънчен аристократизъм с коварство. На сплотеност, единство и безжалостност. На страст и контрол до съвършенство. Плюс това капоеристите, особено бразилците, наистина обичат това изкуство! Наричат капоейра "жена", "красавица", "магия". Има нежност, възхищение, страст и огромна обич в тези обращения.
У нас не мога да видя подобен аналог. Най-близкото, което виждам е умилителното име с което Боне Крайненеца си нарича кравката: Сивушка... Не, не е смешно, точно така си е... Ние имаме съвсем друга нагласа, съвсем различен културен консенсус. Това, което най-много ценим в най-добрия случай е острия, бърз ум (Хитър Петър - национален герой). Всички останали личностни прояви са описани с краткия епитет "будала". Това е то, народопсихология.
Та ми беше интересно да усетя нещо съвсем различно.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 13.04.11 00:12.
|