|
Нямаше нещо, което да не съм го видяла никъде. Имаше упражнения, които в йога се наричат "асани" и се изпълняват бавно и с голямо внимание, докато в капоейра се правеха малко по-бързо и без такъв акцент върху дишане и ум, както в йога.
Имаше и такива, които са едно към едно с някои от магическите движения, например "Плашило на вятъра" от Уестудската серия, частта за вътрешно мълчание или някои, които съвпадат с първата част на серията за намерението.
Имаше и едно, което е класика в чи гун: , само че ръцете са със сплетени пръсти и сочат напред.
Обаче от друга страна инструкторът ми каза, че всеки местре (майстор) си прави каквато си иска тренировка, според собствения стил, виждане и опит. Така че това, което аз съм видяла за два месеца не може да претендира за изчерпателност в никой случай, а още по-малко, че идея си нямам как някой от светилата в Бразилия, например, който е и шаман на всичко отгоре, си провежда обучението. А от опита ми дотук с всякакви БИ, майстори и методи, стигнах до извода, че най-същественото нещо е майсторът и връзката, която се осъществява с ученика. Самите движения може да не са чудо невиждано на външен вид, още повече, че човешкото тяло си има своите изходни параметри и биомеханика навсякъде, но вътрешното усещане, есенцията е нещото, което се предава директно от учител на ученик, даже и обясненията не са толкова от значение. (A такива в капоейра липсваха, т.е. нямаше нищо подобно на вътрешна алхимия или енергийни потоци, за които да внимаваме.)
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 12.04.11 21:54.
|
Re: Искам да мога да бягам [re: пороят]
Re: Искам да мога да бягам