Бих искал да уточня на уважаемото войнство, че досега не видях изказване по същността на предложението ми обяснено на нормален български език в първия абзац.
Специфичните допълнителни усложнения се оказаха всъщност специфичен капан за събирателните точки на споменати хора. Хм, дали ще се лепнат там или ще говорят за същността на темата...
Виждам, че някои държат да ме обсъждат и да ме даряват с епитети и мога само да съм им признателен за обърнатото внимание. Други даже ги е страх да ми кажат на мен каквото искат, но държат да ме обсъждат с едва ли не цялата вселена. Трети пък са най-страхливи и даже не смеят да се изкажат в темата. А колко лесно би било да я пусна с друг ник, да я захаросам и да получа коренно различни мнение. Нали следвате Кастанеда, нали искате да познаете себе си. Толкова ли ви е смелостта?
Хей, не ви мисля лошото, не искам да ви критикувам, нито да ви уча какво правите. Просто ви предложих една игра... Която е съвсем в духа на учението, което коментирате от години. Лесно е да ви кажа просто „обичам ви”, но си направих труда и ДА НАПРАВЯ нещо по въпроса. Не е много, признавам, но го правя от сърце.
Ако искате, критикувайте ме, поучавайте ме, не виждам лошо в това. Но защо някои така се блокират от чуждото мнение и не искат да се учат. От какво ви е страх? Какво ще загубите?
Прегръщам ви всичките и на никого не бих си позволил да досаждам с мнението си, ако не го иска. Пък и на мен ми е интересно да общувам със смели и търсещи хора.
|