|
Една позната притежаваше странна, жълтеникава на цвят овчарка - мъжка. Пред блока и една кучка беше родила 6 малки и едно от тях беше жълтеникаво, точно като нейния пес. Незнам поради какви причини жената си внуши, че това кутре е от нейния Ричи и че има някакви задължения към него. Започна да го храни, даже беше дала някакви пари на магазинера и той да го храни. И след 5-6 дни го прегази кола и сложи край на цялата идиотщина.
Доброта ли е това ... или тъпотия безподобна?
Не мога да не спомена и обратния пример. Имах колега, циганин. Сутринта, като тръгвал на работа, намерил в коридора кашон с кученце. Едното му предно краче свършвало до колянната става, явно така се било родило и затова са го изхвърлили. После колегата разказваше как отишъл на работа и цял ден мислил за кученцето. Някъде към обед вече бил решил, че ако вечерта кутрето е още там ще го вземе в къщи. Така и станало, прибрал го заедно с кашона.
Виждал съм после колегата с кучето около блока - то подскача на 3 крака, а той го пази от уличните песове. Малко са домашните кучета, така добре гледани и толкова чисти, като това 3-кракото. Тоя случай доста повече прилича на доброта, нали? Незнам каква роля е изиграл комплекса съжаление/самосъжаление, доколко колегата се е идентифицирал с кутрето, но поне постъпката му е истинска.
Да разгледаме масовия случай на "доброта". Стои 4-5 годишно детенце на студа, мръсно и зле облечено и с трепереща ръчичка казва : "Чичо дай 20 стотинки". Нещо трепва в теб и му даваш 5 лева. И? Чувстваш се добър и състрадателен и бла-бла-бла... Но каква е реалната полза за детето? За един ден му осигуряваш храната, а следващия? А всички останали 363 от годината? Ами само храната ли е? Оставено на улицата без възпитание и образование какво бъдеще може да има това дете? Наркоман, престъпник, има ли други варианти? Има ли полза от тая "доброта"?
Книжния пример. За гладния скитник, на който даваш риба. Той обаче се възползва от "добротата" ти и почва да ти се мъкне всеки ден. Докога ще го хрантутиш? Цял живот? Помагаш ли му така? Или истинската помощ и доброта е да го научиш сам да си лови риба? Е да, ама това изисква толкова големи усилия, че никой не се заема с такава задача... и къде остана добротата?
И една абсолютно идиотска представа за "доброта" : "На никого нищо лошо не правя, значи никой няма да прави лошо и на мен". В природата такъв е заека. На лисицата обаче изобщо не и пука, че заека е "добър". За нея заека е храна и друга стойност няма. В същото време има животинчета не по-едри от заека, росомахата например, която със своята смелост и агресивност отблъсква дори пумите.
Най-важния въпрос е : Здравословна ли е една добронамерена, неконкурентна, неагресивна среда за човека? Практиката показва, че липсата на конкуренция води до застой и упадък - краха на социалистическата система е очевидното доказателство. Агресивната среда калява човешкия дух, точно както физическите упражнения каляват тялото. Липсата на натоварвания и трудности създава само медузи.
Накрая, ако някой все пак го прочете дотук, нека си направи един опит. Книгите на Кастанеда общо са някъде към 2000 страници. В колко от тия страници се говори за доброта? Ако са 20 - това е 1%, т.е. добротата не е нещо от съществено значение за цялото учение. Те обаче не са 20, а едва ли ще се съберат и 2. Тогава процента и съответно значиността на добротата за пътя на воина е 0.1%. Е? Нужен ли е коментар?
Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!
|
Летаческа "доброта"
Летаческа "доброта"
