Преди много време била създадена Земята и света. Силите които създали земния свят в представата на народите от Древно Мексико били персонифицирани като божества. Те създали земната сфера и се борели за влияние като се смятало, че този който владее земния свят и най-вече олицетворява Слънцето има по-голяма роля и престиж над останалите. Всеки път когато дадена сила представена от божество била детронирана от позицията на Слънцето, света се разрушавал. След време друго божество създавало нов свят и започвала нова епоха. Обикновенно това което е отхвърлило предишното заемало мястото на Слънцето. Така се сменяли епохите според надмощието на боговете и времето на Земята се именовало спрямо Слънцата на коята завършват епохите.

Първата сила, божество изпълняващо ролята на Слънце бил Тецкатлипока, повелителят на Димящото огледало. (Tezcatlipoca, the Lord of the Smoking Mirror). Бидейки божество върховен магьосник той е бил майстор на смяната на формата и дори нямал ясна идентичност. Древните смятали, че всички магьосници са като черно огледало отразяващо всичко, но нищо от света не било в състояние да отрази самите тях. Точно такъв е самият Тецкатлипока смятан за повелител на нощта и тъмнината. Неговата посока се асоциира със заснежените бели полета на Севера, студа, смъртта и тъмнината. Като майстор на отражението той е изобразяван с черно димящо огледало отразяващо всичко в света. В ролята си на Слънце Тецкатлипока избира да движи Слънцето от Изток към Зенита давайки светлина на Земята през първата част от деня. След това Слънцето правело обратен ход от Зенита отново на Изток, но поради огледалото на Тецкатлипока хората възприемали това движение като движение на Запад. Особеностите на Тецкатлипока налагали отпечатък не само върху движението на Слънцето, но и върху целия живот на Земята. Слънцето под управлението на Тецкатлипока е известно като Четири Ягуара.

Този период приключил поради характерната особеност на Тецкатлипока да притежава дух на Ягуар наречан нахуали. Ягуарът е един от знаците на Севера който взел привес и управлението на Тецкатлипока завършило с това, че хората били погълтати от духа на Ягуара - проявления на неговата необуздана и дива страна. Ягуарът от Севера се счита и за вход към подземните светове на смъртта. Така поглъщайки света Четирите Ягуара на сложили край на управлинието на Тецкатлипока оставайки в наследство свят разпокъсан на части.

Управлението на Тецкатлипока било заменена с това на неговия брат съперник Кецалкуатл - Вятъра (Quetzalcoatl, Ehacatl).

Кецалкуатл възстановил света от разпокъсаните части и създал второто слънце, Четири Вятъра. Неговата способност да владее вятъра била една от неговите нахуали. Под влияние на нахуалите и непрекъснатите напори на Кецалкоатл – Вятъра, земния свят загубил равновесие, разклатил се и бил издухан. Светът и Земята отминали. Човешките същества, които го населявали се превърнали в маймуни, заради липсата на знания и мъдрост.

Следващата епоха на Третото слънце била наречена Четири Дъжда. Името идва от влиянието, което установил Тлалок, богът на дъжда и светкавиците (Tlaloc, the god of rain). За пореден път земната сфера изпаднала под влиянието на могъща сила. Този път влиянието идвало от Юг, Тлалок символизира Южната посока. В крайна сметка земната сфера била унищожена отново заради особеностите на бога, който управлявал света и Слънцето. Това станало като върху земния свят Тлалок отправял огън, предизвиквал земетръси и вулканични изригвания. Тлалок бил недоволен от това, че хората живеещи на Земята били нечистиви. Последно той изпратил непрестанни порои от силен дъжд и блясък, които погубили Земята.

След време следващото божество, поело управлението на земната сфера и света на Четвъртото слънце, Четири Води, е сестрата на Тлалок, Чалчхихутлице (Chalchihuitlicue, She of the Jade Skirt), богиня на течащите води. В своя воден дух, нахуал, Чалчхихутлице (Chalchiutlicue) e известна като Acuecucyoticihuati, богинята на океаните, олицетворяваща светлината в нощта, топлината в студа и живота в смъртта.

За пореден четвърти път, особеностите на нахуала на божеството сложили отпечатък върху Земята. В крайна сметка Земята била унищожена от наводнение, а Слънцето било удавено. Така за четвъртия свят на свой ред бил отново опустошен, а Земята непригодна за живот.

Минало време и силите представени от боговете се събрали на Земята на място по-късно наречено Теотихуакан. Те трябвало да решат каква трябва да бъде съдбата на Земята и земната част от Вселената обитавана от хора. Досегашния опит с предишните четери епохи показвал, че ако една сила, под даден бог поеме управлението над земната сфера рано или късно, тя бивала унищожавана и оставяна в окаяно състояние.

За да възстановят нормалния ритъм на живота на Земята първия въпрос, който боговете трябвало да решат е кой да бъде следващото Слънце. Този от боговете който изберат трябвало да се самопожертва изгаряйки от огромен огън, създаден за целта. Две от божествата пожелали да поемат тази чест, Текуцизтекатл (Tecuciztecatl, the Lord of the Conch shell), много богат бог, и Нахуатзин (Nanahuatzin, the Pimply One), много болнав и беден бог.

Четири дни двете божества се готвели за саможертвата, и за всяка подговка, която трябвало да се направи Текуцизтекатл имал най-богатите одежди и финни средства, а Нахуатзин най-бедните и некачествени. Например Текуцизтекатл изгорил най-скъпия бял дървесен парфюм, а Нахуатзин не можел да си позволи лукса и използвал засъхнала кръв от раните си за парфюм.

В края на четирите дни двете божества застанали пред жертвения огън и Текуцизтекатл като първи доброволец и по-изтъкнат бог, бил удостоен с честта да опита първи. Той се втурнал към огъня за да се хвърли, но точно преди да скочи в него се спрял, уплашен. Четири пътя се засилвал да скочи в огъня и всеки път бил твърде уплашен да се хвърли в него.
Така, другите богове извикали Нахуатзин отпред. Бедния бог се втурнал към огъня и веднага се хвърлил в него. Той се изкачил като слънце на Изток, и бил толкова ослепителен, че другите богове го нарекли Тонатиух (Tonatiuh, He Who Goes Forth Shining).

Текуцизтекатл бил толкова засрамен от страхливостта си, че като видял изгрева на Слънцето се хвърлил в огъня. Това веднага нарушило правилата и боговете обезкуражени видели, че той се възкачва като второ Слънце. За да предотврятят бъдещи неприятности породени от двама богове и две Слънца, те хвърлили заек в лицето му, за да спрат възкачването му и изгасят светлината. Така той се превърнаб в Луна, а отпечатъка на заека може да се види на Лунната повърхност от Земята.

Така на небето се появили Слънце и Луна, но нито Слънцето, нито Луната се движели. Кецалкуатл - Вятърът се опитал да ги задвижи в небето пускайки вятър като този, който разрушил Вторато Слънчева епоха, но те не се задвижели. Индивидуалните усилия на три божества не давали резултат. Опитите за създаването на нов свят не се увенчавали с успех.

Но боговете разбрали какво да направят. Светът на следващото Пето Слънце трябвало да бъде общо дело и споразумение. Те се подредили, да бъдет пожертвани от Кецалкуатл, който освен повелител на вятъра е и бог на знанието. Техните сърца били извадени, за да дадат на Слънцето кръвта си. В края на тази обща саможертва, Слънцето и Луната се задвижели. Светът на Петото Слънце се родил като обща инициатива и усилие на всички богове.

Със създаването на света на Петото Слънце и споразумението на боговете за взаимодействие когато става въпрос за Земната сфера била поета само част от отговорността. Хората живеещи на Земята също трябвало да поемат своя дял, своята част от отговорността за живота на Земята. Заради жертвата на боговете, хората трябвало да почитат всички богове. Това било едно от първите послания на Кецалкоатл към хората. Светът на Петото Слънце бил наречен 4 Движение или 4 Земетръс.

Онова което ще го разруши според създателите на новата земна реалност е заложено в неговото създаване. Светът е наименован на движенията, които земната кора прави при мощни земетръсни вълни. Този свят щял да бъде динамичен и противоречив според природата и взаимодействието на силите и боговете. Вибрации и мощни шокови вълни непрекъснато ще нарушават неговото равновесие и ако все пак балансът на силите в него бива възстановяван той щял да оцелява. Този баланс, крехко равновесие между силите действащи на земната сфера гарантира неговата устойчивост. Без такъв баланс и взаимодействие между силите представени чрез божествата и дейността на хората равновесието се нарушава и ако обратната тенденция не започне да компенсира дисбаланса светът изпада в хаос и разруха.

За да бъде отчитано и поддържано равновесието на силите Кецалкоатл дарил на хората знанието под формата на Свещен календар за непрекъснато отчитане на влиянията на боговете върху хората, ходът на времето и дните - Tonalpohualli. Календарът трябвало да служи като връзка на хората с божествата населяващи небесната сфера. Чрез него хората трябвало да сверяват посоката и да бъдат в съзвучие с волята на боговете.

Календарът е описан в Codex Borgia, записки наречени на италианския кардинал Stefano Borgia, който го е притежавал преди да бъде придобит от библиотеката на Ватикана. Донесен е в Европа в ранния период на Испанската колонизация на Мексико.

Знанието дадено от Кецалкоатл на хората е връзка с духа и неговите проявления. Сложна балансирана система от периодични влияния на сили, които се противопоставят, балансират и в крайна сметка изравняват през определени интервали от време - цикли.

Понеже боговете владеят 13 небесни свята, а разнообразието на живота на земята се описва с 20 земни знака, то всеки ден е от свещения календар е резултат от смесването на божественото и земното.

Според божествения календар определящ връзката на земното с духа Tonalpohualli годината се състои от 260 дни. 13 небесни влияния и 20 земни знака съставят общ цикъл от 260 дни. За една година от 260 дни се изреждат всички сили и комбинации от влияния между земното и небесното в определена последователност и цикличност. Календарът отразява общата обвързаност и споразумението за обща воля на богове и човешкия дял от отговорността за съдбата Земята.

Кецалкоатл дава знанието на хората и целия космологичен ред описващ Света на Петото Слънце. Система от цикли и влияния не изключват никого и вписват ролята на всяко въздействие и сила. За всяка тенденция има определено време кога да излезе, да се прояви и отмине. Нищо не се изключва, нито се подценява или надценява. Всяко нещо е еднакво важно и маловажно подчинявайки се на правилото за свързаност и общ консенсус на богове и хора.

За да запазят знанията и правилата на новия световен ред на Петото Слънце отговорът на хората от Древно Мексико бил да се построи град изцяло подчинен на новия космологичен ред даден от Кацалкоатл. Така бил създаден Теотихуакан - първия град в Епохата на Петото Слънце.

Теотихуакан бил създаден с определена ориентация на пирамици и улици ориентирани според цикъл наречен голям календарен кръг. Това е 52 годишен цикъл на Слънчевия календар и Свещения календар Tonalpohualli. За 52 години изтича периодът на всички земни и божествени влияния и срокът на споразумението между боговете и хората.

На всеки 52 години след залез Слънце когато Плеадите са в Зенитен преход, а Слънцето в зонато на подземната сфера настъпва подреждане при което горе е небесната сфера с боговете, долу е Земната сфера потънала в мрака на нощта, а слънцето е в подземната зона на мъртвите наречена Миктлан.

Този момент е критичния и в него боговете, хората и Слънцето трябва да препотвърдят връзката си за да започне нов кръговрат от свързаности и нов календарен цикъл от 52 земни години. Това е миг в който времето умира и светът свършва, защото целия календарен цикъл е приключил. Ако Плеадите продължат своя ход по небесната сфера след полунощ от върха на планината се запалва Нов Огън, който препотвърждава връзката на духа с човечеството и валидността на споразумението между небесните сили и хората. Времето се ражда отново и Светът започва нов цикъл на кръговрат и обновление.

Според древните астрономи-свещеници съществува възможност точно тогава времето да не се прероди отново, споразумението да не бъде подкрепено и светът такъв какъвто го познаваме да свърши. Споразумението може да бъде нарушено от твърде голямата намеса на боговете в земните дела или ако хората забравят за връзката с боговете.

Човечеството може да загуби връзката с боговете ако загуби духовните си очи. Според знанията предадени от Кецалкоатл всеки човек има в себе си три духовни субстанции. Между тях има определено взаимодействие при което ако духовната субстанция отговаряща за връзката с небесната сфера бъде изтласкана и връх в човека заеме някоя от другите субстанции, човека е обречен на безпътица поради невъзможност да запази връзката си с боговете от небесната сфера.