|
каква е обаче целта на пътя на воина? Свобода! И то не някаква измислена, социална свобода, а свобода първо от летачите (его, фобии, мании и т.н), после от фиксираната позиция на СТ и първото внимание, като единствена възможност. И накрая свобода от границата, която поставя смъртта. Представи си на тоя фон колко нищожно малка, дори смешна е тая промяна, която ти описваш
Да кажа и аз какво мисля, щото съм мислил за това. Като много хора тук, чета и се опитвам да практикувам от доста време а постиженията, които описа не са налице при мен. Не мога обаче да не преценя, какво съм правил за да постигна изброените цели. По-голяма част от времето ми отива за работа, втората големина за интернет, филми, разходки, излизания с приятели, почиване, много време с приятелката, и една много малка част, по-малка и от времето за хранене, е за практика по магьосничество. Под практика разбирам движения, преглед, неправене, спиране на мисли, сънуване, осъзнаване.
Следствие от това разпределение на времето и вниманието, се справям добре с работата, интернета, филмите, разходките, излизанията и имам голям стаж с приятелката. По практическо магьосничество бих си писал (среден 2 1/2).След такава равносметка от какво да съм недоволен?! Каквото съм правил, това съм постигнал. Има нещо, което не споменах и то е вътрешното знание, то не е сред нещата, които изброи, но е от значение.
А смисълът да се продължава, за мен е в това:
Покровителят на дон Хуан му обяснил, че когато бил млад и за пръв път се запознал с идеята на това правило като средство за свобода, той се въодушевил и направо онемял от радост. За него свободата била съвсем близка реалност. Когато обаче разбрал естеството на правилото като карта, надеждите и оптимизмът му се удвоили. По-късно в живота му настъпила трезвостта; колкото по-остарявал, толкова по-малки ставали шансовете да успеят и той, и екипът му. Най-накрая се убедил, че каквото и да правят, едва ли има някаква възможност крехкото им човешко съзнание да полети някога свободно. Примирил се със себе си и своята съдба и се предал на неуспеха си. Казал на Орела от вътрешното си „аз“, че се радва и е горд, че е обогатявал своето съзнание. Орелът можел свободно да разполага с него.
Дон Хуан ни казваше, че подобно настроение имали и всички останали членове от групата на покровителя му. Свободата, предлагана в правилото, била нещо, което всички считали за непостижимо. Били зърнали някои елементи от унищожителната сила, каквато бил Орелът, и чувствали, че срещу нея нямат никакви шансове. Всички били съгласни обаче, че ще изживеят живота си безупречно, защото нямали причини да не бъдат безупречни.
Секи прай кот знай
|
Re: Още за огъня и за магията... [re: Бoнд]
Re: Още за огъня и за магията...