|
От всички смехории на този свят пък, ти намери най-смешната. Баааааа...!
Да се посмеем, че утре ще умрем, като идиоти, каквито сме без съмнение!
Какво - не е смешно?
Да, правилно - смъртта не е смешна - неизбежна е. Да умреш, като идиот също не е смешно - жалко е. Жалко за пропиления шанс.
Жалко е и да четеш/слушаш/ и да не разбираш, да четеш/слушаш/ и да не внимаваш, да четеш/ слушаш/ и да не помниш.
Жалко е да се появи шанс и да го пропилееш. Винаги е жалко, независимо от сериозните причини.
Жалко е да срещнеш автентично знание и да го подминеш, а после да срещнеш бледо копие и да се прехласнеш. Много е жалко и не е никак смешно, защото е тъжно. Унижението никога не е смешно.
Ако може да ползвам твоето сравнение с гъсеницата и пеперудата - нищо смешно няма в това, че гъсеницата е грозна в сравнение с пеперудата и по цял ден ръфа листа. Нищо смешно няма и в това, че друга гъсеница, пеперуда или ква да е твар се опитва да "помага" на гъсеницата или да й дава акъл. И би било адски жалко, ако гъсеницата вместо да слуша себе си, послуша някой друг/нещо друго.
А когато гъсениците масово загубят всякактв вътрешен ориентир и чувство и започнат да очакват някой да им казва какво да правят или да им обяснява кое какво е... това означава край на вида. Точно, като пчелите, които не могат да се върнат в кошера и няма как да ги "заведеш" там.
Това може да е логично, естествено, неестествено, преходно, окончателно, достойно за съчувствие и съпричастност, всякакво,... но - извинявай - СМЕШНО...???
Колко точно повреден трябва да ти е тоналът, за да се смееш на умиращите от дезориентираност пчели...?
И колко болен трябва да си, за да се опитваш да ги върнеш в кошера, вместо просто да се разкараш от живота им с всичките си повредености?
Не е смешно това, никак не е...
Редактирано от L.L. на 22.05.10 02:33.
|
Re: Натрупване на лична сила чрез Н.В.П [re: jeevess]
Re: Натрупване на лична сила чрез Н.В.П