Това е защото не си достатъчно смирена.
Смъртта не е "някой" или "нещо", още по-малко приятел като приятелите или враг като враговете.
Смъртта е неотменима безлична сила и правилното чувство към нея е респект. Респект, защото тя е толкова неподвластна на нищо и така помита с еднаква сила всички различни хора и същества и растения и всичко живо. Респект защото никога не знаеш кога ще намине, и в това е целия номер на приемането й за съветник.

Да казваш че ти е приятно да умреш е все същото като да казваш че те е страх, няма разлика. Това е липса на респект към смъртта, показва неуважение към нещо толкова значимо и важно. Показва и че не зачиташ дара на живота, което е единственото стойностно нещо което имаш. А това че не го зачиташ вече граничи с голямо високомерие, защото глупаво е да си мислиш че даваш и ти отнемаш живота си. Ако пък не мислиш така, а действаш и чувстваш така- това също си е доста глупаво и безмислено, нали?

Сещай се за смъртта като съветник не когато си миеш зъбите, а при дилема, при действие което предполага избор, при ситуация която изисква максимално напрягане на силите ти. В смисъл че е по-лесно да се посъветваш със смъртта в кризисни ситуации, отколкото когато си връзваш обувките.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите