Не я ли бъркаме често със задоволяването на определени потребности?
Може би я бъркат, но аз - не.
И тя няма нищо общо с партньорите. Това са глупости! Не зная защо си търсите партньори.
Можеш да обичаш някой мъж, жена, дете, куче, дърво... Но когато обичаш, когато наистина обичаш, точно тогава егото ни се стопява и на хората страшно им харесва да се чувстват освободени от този товар. Бленуват и възпяват това усещане, защото изглежда единственото смислено нещо в живота им... и са прави.

Мога да кажа, че липсата на самомнение е любов... човек се изпълва с любов, колкото повече се отказва от себе си, по-точно от това, което нарича себе си. Тогава любовта няма обект, от който да зависи. Тя е независима и свободна. Като слънчев лъч.

За мен има един неоспорим факт, който хвърля светлина върху живота - не зная как идваме, нито как си отиваме, но зная, че глаголът "обичам", няма минало време. Останалите любовни глупости са бошлаф работа.