Моите родители не са били осъзнати хора в оня смисъл дето го имаме предвид.

може Би това че още на 15 години започнах да живея далеч от тях (на 200 км) сама в друг град да е дало няккаво отражение. Но и преди това имах само едно задължение - да ходя на училище и да уча, останалото беше пълна свобода. Не бях надзиравана по начина по който сега надзирават децата- поради много по-големите опасности за тях. Родителите ми не контролираха деня ми по никакъв начин, наистина имах свободата да правя каквото искам във времето извън училище.

поради горното смятам обвиненията към всички, влезли в ролята на възпитатели по едно или друго време, за неоснователни и безсмислени. те са направили онова, което според собствените им убеждения е било правилно. това, че аз в последствие съм избрала път, различен от техния, е моя собствена отговорност. ако някой някога ме е подвел, съзнателно или не, то най-голямата глупост, която мога да направя, е да тръгна да търся на хората сметка, вместо да съсредоточа усилията си върху собствената си олигофрения.



много съм съгласна с това, и в този смисъл не виждам никакви лайна които да произтичат от отношенията ми с родителите.

* * *
Докато плюеш околните, все ще те мъчи жажда